Екопътека Згориград
Екопътеката на Враца е може би най-вълнуващата от екопътеките в България. Започва от горния край на село Згориград, разположено в долината на река Лева.
Разликата в надморската височина в началото и края на пътеката е около 700 метра. Разходката продължава два часа. Тя минава през скали, дървени мостове висящи над силнотечащата река, и почти вертикални подвижни стълби ще Ви отведат до сърцето на планината - водопадът “Боров камък”. Когато реката е пълноводна трябва да се премине под водопада, за да се продължи до хижа Пършевица.
Всеки, който иска да види красивия водопад "Боров камък", може да използува Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант.
Отриха нова екопътека във Враца
Нова екопътека откриха в неделя официално във Врачанския Балкан. Маршрутът е четирикилометров и минава по скалния зъбер на Вратцата, съобщи кметът на с. Згориград - Николай Илиев.
Туристическата атракция започва от станцията на лифта и стига до местността "Бабка" край планинското село. Общата стойност на проекта е 5000 евро, осигурени от италианската фондация "Става". Освен за оформянето на пътеката, парите са използвани и за построяването на туристически заслон. В изграждането на екопътеката с доброволен труд са участвали жителите на селото.
Това е третата екопътека в планината над Враца. Горската пътека на приказките бе изградена по пътя към ски-писта "Пършевица", а другата се намира в района около пещерата "Леденика".
Ако има нещо общо между описаните досега маршрути в Централен Балкан и тази пътека, то това е кодова дума "водопад". Пътеката е доста нова (открита е през 1999г) и е плод на труда на месните хора, дирекцията на НП "Врачански Балкан" и Асоцияцията за развитие на селския туризъм. Като пиша "плод на труда" го имам съвсем сериозно в предвид. Тръгнете ли по нея, ще се обедите защо. Началото е над с.Згориград. Към края на селото вляво се появява нещо, което не може да сбъркате - рекичка с абсолютно оголени брегове. Почва почти няма. За сметка на това има бетонни кули. Гледката е като взета от култовия руски филм "Киз Дза Дза" (дали така се пише? )). Грозното начало боаче не трябва да ви притеснява! Тръгва се по десния бряг на рекичката. Постепенно пътеката става по-забележима и навлиза в гора. Скоро се достига и голям камък с табелка на него "Врачанска екопътека....". Продължавате отдясно на камъка, като правилото е да минавате все по мосчетата и странните стълбички, които се появяват. В началото сигурно ще се чудите, защо е трябвало да ги правят, но скоро ще разберете... Постепенно пътеката навлиза в тясно дефиле. При достигането на първият водопад предназначението на съоръженията веднага става ясно. Добре измислена система от мостове и стълби за минути ще ви изведе на такова място, че дъхът ви ще спре! Сега е момента да спрете и да се полюбувате на гледките. В деличината са врачанските скали, около вас са красиви горички, а под вас... е, това ще го видите. Пътеката обаче все още не е свършила! Продължава се още и още нагоре и се достига и до заветната цел - водопада! А той е един от най-красивите, които някога съм виждал! Водата се спуска през криволичещо корито и после изведнъж скача през огромен надвес! Надвесът наистина си го бива, сигурен съм, че катерачите сред вас бая очудено ще го изгледат! Поредна изненада е и възможността да минете зад падащите води! Ако имате време е хубаво да продължите поне още малко по пътеката. Тя минава плътно под скалите и достига метален парапет. Следва стръмно изкачване през улейчета, което не е проблем като се има в предвид наличието на парапета. След като излезете от този пасаж преминавате през вековна букова гора и достигате рекичката. След 10-на мин. ходене покрай нея ще излезете на великолепна поляна. Ако имате мерак да ходите още може да продължите право нагоре през гората към хижата, но да знаете, че ходенето не е малко!