Здравейте.
Много накратко всичко представлява това:
Мисля че обичам до полуда едно момиче от моя клас защото тя е това което виждам в перфектното момиче.
Тя си има приятел и не искам да се бъкрам...и няма... (както винаги )
Нямам никакви шансове а вече започвам да си набивам идеологията че в тоя свят е свършило всичко чисто,останали са само интересите.
Искам да се съдера да рева като малко момченце но няма.
Просто класа ни ще се раздели както му е реда и никога повече няма да я видя.
Не съм нито първия нито последния,но в живота ми вече се събра прекалено много мъка.
Тя никога няма да разбере и така ще се свърши.
Еми благодаря че прочетохте,това е.