как да и пиша... та тя даже едно здрасти не иска да ми каже като ме види случайно... опитвах няколко пъти да направя нещо, тя много добре знае че я обичам и че в моите очи е най-прекрасното момиче, но каза че никога не иска да бъде отново с мен. и не знам защо ме намрази толкова след всичко, нищо не съм направил за да я нараня така че да не иска дори да ме види. изобщо всяка нейна дума докато все още си говорихме като че ли имаше за цел да ме обижда, да ме наранява все повече и повече. и успяваше, по едно време бях просто смачкан, предаден, обиден от отношението и което не съм заслужил изобщо. та аз живеех само за да я виждам усмихната и правих всичко за да я накарам да се чувства единствена, желана, щастлива... и месеци подред тя беше толкова щастлива, очите не лъжат! а сега все едно ме е изтрила с лека ръка.
честно, опитвам се да не показвам какво чувствам в себе си, но понякога просто става ужасно нетърпимо и мога единствено тук анонимно да си споделя... знаете сигурно колко е болезнено да виждаш нещо, което желаеш повече от всичко, но да не можеш да го имаш... в случая просто копнея за една усмивка, а като си помисля че никога повече тази усмивка няма да е заради мен се натъжавам още повече.

казвате да опитам с друга - еми опитах, излизах няколко пъти с друга, но не става. просто не мога, твърде много си обичам предишната. дори не зная защо я обичам все още след като ми причини тези неща, и все още го прави... но както и да е, явно ще бъда истински нещастен вътре в себе си, скрит под маската на един веселяк. жалко наистина, даже ми се иска никога да не бях разбрал какво е да бъдеш толкова обичан, защото тя ме обичаше не по-малко от мен, защото никога нямаше да ми липсва това чувство сега. направо ме убива и чувствам че нямам повече сили, нито сълзи, нито нищо.