Възможно ли е универсалното “добро”
Както няма универсални човешки ценности, така мога да твърдя, че няма универсално добро. Всеки народ е различен и уникален сам по себе си, също както и всеки човек. Всеки народ се опитва да съхрани и продължи своите традиции. Воден от тях, той прави всичко за своето благо,също както индивидуалният човек би направил всичко възможно за неговото добро. Но защото всяка една народност и култура се различава от другите няма ценности, принципи или закони, които да са общовалидни и универсални.
По този начин всеки народ почита своите традиции и вярвания, които са различни от тези на другите. Именно заради това ние европейците бихме съдили някои народи за техните разбирания. Факта, че правото на живот е едно от най-значимите човешки права за по-голямата част от населението на земята не значи, че е така за всички. Както всеки народ съди за другите по своите критерии, забравяйки, че те също имат това право, така и всеки човек възприема доброто по различен начин. За всеки доброто е различно. За един това може да е безкористната постъпка, саможертва, за друг – следване на установените правила. Но ако погледнем отсрани, безкористната постъпка може да не изглежда точно такава и следването на правилата може да изисква потъпкването на нечия личност. В такъв случай неможе да се говори за универсално добро, тъй като доброто за един в тези случаи се оказва лошо за други. Още повече, че най-благородните намерения понякога могат да бъдат интерпретирани погрешно. Знам, че всеки човек е с добри намерения. Може да звучи наивно, но помислете само. Нима някой неиска най-доброто за себе си? Или пък за децата си, за семейството, за човека когото обича? За себе си – да, но не и за останалите. Бих казала, че в опит да намери вътрешното си спокойствие и равновесие, човек търси някой, с който да сподели живота си, деца. Правим добро, може би понякога се жертваме, но всичко това е само, за да угодим на детето в нас. Вярно е, растем, помъдряваме, но въпреки това във всеки един остава едно малко дете, което направлява живота му,било то съзнателно или не.
Четейки това, човек, който цял живот е следвал правилата, бил е услужлив и безкрайно любезен към всички може би ще си помисли, че е егоист, защото излиза, че всичко, което прави е само за да угодим на себе си? Не. Той просто е възприел този начин на съществуване, защото така се чувства удовлетворен от себе си и неизпитва вина, че може да е извършил нещо нередно, което да не е според правилата.
Въпреки, че няма универсално добро трябва да продължим да правим добро, но такова добро, което да не навреди на човека, на който искате да помогнете. Споделете истинските си намерения с този човек и ако той реши, че наистина се нуждае от това добро и вие можете да му помогнете,защо не? Както е казал народът “на човек неможе да му бъде дадено нещо, което той самият неиска да приеме”. Така че, не се опитвайте да правите онова, което е добро според вас без съгласието на съответния човек, защото в такъв случай може да се получи обратен ефект – вместо добро да причините по-голямо зло поради простата причина, че всички сме различни и универсално добро няма.