
Първоначално написано от
Gary
Е какво да те критикуваме - имаш нужда да споделиш, да поплачеш и го правиш. Ако така ти олеква - чудесно, освободи напрежението. А истинските приятели са малко, пази ги! Останалите - да "духат супата"! И не съди прекалено строго - страхът е сериозен мотив човек да направи много неща.
За мене това не е мотив. Приятел ли ти е, колкото и да се страхуваш заставш зад него. Поне така е при мене. Страховете са за да се преодоляват.
Плача, защото ме е яд, а не защото ми олеква.