Мечтите на моята младост


Човек мечтае винаги, през целият си живот, но когато е млад, мечтите му се струват осъществими, колкото и налудничави да са те. В очите на един млад човек света изглежда различно, защото има вярата и силите, че може да го промени и направи едно по-добро място за живеене. Младостта не търпи окови, не се влияе от предразсъдъци, не позволява да бъде направлявана и поучавана, дава възможността да опитаме от всичко, да повтаряме чуждите грешки, дори само за да опитаме да докажем правотата си. И аз имам мечта. Тя не може да бъде велика, защото времето я е дало първо на друг, а пък и няма нужда да бъде велика, достатъчно е да бъде споделена.
В началото на житейския си път съм отправил поглед към необозримите хоризонти на все още неясното ми бъдеще, изпълнен с надеждата, че ще постигна поне част от целите, които съм си поставил. Зная, че младостта ми дава неповторимия шанс да сбъдна мечтите си, а времето изтича между пръстите ми толкова бързо и не трябва да го пропилявам. Сега, докато съм млад, вярвам, че мога по-лесно да осъществя мечтите си, колкото и дръзки да са те. Воден от поговорката „Бог дава, но в кошара не вкарва” съм убеден, че ако вложа всичките си сили и много труд, ще постигна целите си.
През последните години живота на българите стана изключително труден и напрегнат. Обществото ни преживява изключително тежки социално-икономически реформи, а ние сме принудени да ги търпим мълчаливо, надявайки се всичките тези трудности да са били за добро. Живота е повече от труден, да си намериш свястна работа става все по-трудно, а да се занимаваш с това, което харесваш се превръща в каприз. Хората са обезкуражени, обезверени и отчаяни от тежкото положение, в което са изпаднали и личното им оцеляване се превръща в тяхна основна мисия. Трудно им е да се усмихват, да мечтаят, да повярват, че добрите дни те първа предстоят. Много млади хора потискат патриотизма си и напускат страната къде от отчаяние, къде от вяра, че в чужбина имат по-големи шансове да осигурят нормален живот за себе си и семейства си. Всеки мисли само за себе си. Става ми тъжно, като виждам, че вече от малки децата мечтаят да емигрират при роднините си на запад и стимула им да учат е, че после ще могат да избягат от България и да се реализират навън. А аз мечтая точно за обратното – на пук на всичкият негативизъм у младите хора, да остана в България. Искам да изкрещя на света „Аз не съм избягал!”. Твърдо съм решен да вложа всичката си енергия и труд в това да постигна мечтата си. За това на първо място ще се постарая да получа добро образование, защото вярвам, че то ще ми даде основата, върху която ще градя бъдещото си развитие и професионално реализиране. Ще бъда упорит, няма да се отчайвам от неуспехите и пречките, които ще възникват, а напротив – с още по-голям хас и амбиция ще преодолявам препятствията, застанали на пътя към успеха ми. Защото искам и вярвам, че мога да докажа на себе си и околните, че не е нужно да бягаш от страната си, за да си осигуриш качествен живот!
Мечтите на моята младост не са да върша велики дела или да променя света. Аз мечтая да променя своя свят и ако успея да го направя, ще се чувствам достатъчно удовлетворен от себе си, защото така започват големите дела – с малки промени.