Едно дръвче

[Enough]

Едно дръвче шепти със вятъра на друго
Със жълти си листа дава то обет
На другите в гората то изглежда лудо
Но то кълне се вярно с песен на поет.

Едно дръвче дава си сърцето на умираща липа
С падащи си листи поглъща нейните сълзи
С хвъркатите си думи гали нейната душа
По техните тела есенната смърт пълзи.

Едно дръвче се кланя пред буйни ветрове
Тялото си кърши пази нежната липа
Наказание понася за свойте грехове
Клоните се чупят, а то остава без ръце
Клоните политат – шамар през нейното лице
Дръвчето се проклина и навежда тихо своята глава.
Вятарът затихва с последните слова:
„Обичам! Исках нея да спася!”




пс : отчайвам се от слабата активност в този раздел на форума ..

[CherryKisS]

Харесва ми. Много.

[BlackaTBW]

Красиво и доста оригинално. Харесва ми, определено!

[Enough]

Мерси за милите думи