Като презряла круша тупвам на пода. Безмълвно лежа уморена от себе си. Голотата ме облича в ноти. Клавишите напират да изкочат и да ме целунат. Безмълвна и разпръсната, кротко отпуснала глава над калта.Унесена от мелодията на пианото. Полу мъртва и толковажива,душата ми
танцува с вятъра.
Клепачите сънуват (?) поля от тръни ( далечни обаче ).
Сладостта ме изпълва, напуска ме страхът.
Като презряла круша тупвам на пода....
Къде си?
звучи ми като виртуален сеххаресва ми но е някак извратено
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
нетърпелива, очакваща, умираща, за да живее ... харесва ми
пс: как ги измисляте толкова яки ва ^.^ и я сакам така ^.^