можеш да избягаш от всичко, да смениш името си, лицето си, да изчезнеш някъде... но защо не можеш да избягаш от нищото, от спомените, които обективно погледнато са нищо. но точно едно нищо те кара да се будиш нощем потен. защо? как става така, че можеш да избягаш от всичко съществуващо, а не можеш да избягаш от "нищо"

питам ви, сигурно се сещате защо. опитвам се да избягам от спомените свързани с един човек, но не става. това "нищо" ме тормози всяка нощ... сигурно е нормално, защото имам един лош спомен от който не мога да се отърва вече 10 години - една катастрофа в която загубих един човек. от лошите явно не можеш да избягаш, но защо не може да избягаш от хубавите спомени? защо така е устроен човек винаги да помни нещата от миналото, не може ли да живее само в настоящето?

кажете нещо ако имате отношение към проблема, или ако се борите и вие със спомените си, ще съм ви признателен!