Ще отмине - терзанието за момичето. На мен лично ми трябваха 7-8 месеца, за да укротя бесовете, когато се разделих с голямата си любов. Изчегъртвах я малко по малко, изтръгвах я всеки ден, а тя стоеше там и напомняше за себе си. И накрая остана пустота и самота, нищо весело. Така бях около 2 г., а после се появи сегашното ми момиче и оцвети живота ми. Дари ми прекрасни мигове, едно малко чудо и съм щастлив, че ги имам. А другото си стои затворено нейде дълбоко в мен.
Просто при теб се е отключил другия спомен, за загубата и това те мъчи. Предполагам, че след време ще надмогнеш мъката. Искрено ти го желая