може ли да избягаш от спомените си?

[assd]

можеш да избягаш от всичко, да смениш името си, лицето си, да изчезнеш някъде... но защо не можеш да избягаш от нищото, от спомените, които обективно погледнато са нищо. но точно едно нищо те кара да се будиш нощем потен. защо? как става така, че можеш да избягаш от всичко съществуващо, а не можеш да избягаш от "нищо"

питам ви, сигурно се сещате защо. опитвам се да избягам от спомените свързани с един човек, но не става. това "нищо" ме тормози всяка нощ... сигурно е нормално, защото имам един лош спомен от който не мога да се отърва вече 10 години - една катастрофа в която загубих един човек. от лошите явно не можеш да избягаш, но защо не може да избягаш от хубавите спомени? защо така е устроен човек винаги да помни нещата от миналото, не може ли да живее само в настоящето?

кажете нещо ако имате отношение към проблема, или ако се борите и вие със спомените си, ще съм ви признателен!

[Kostadin_682]

Съжалявам за случилото се ... колкото до това аз, мисля че няма начин да забравиш спомените били те добри или лоши, просто е неизбежно...

[darla]

за съжаление е така.Спомените те преследват винаги.не съм съгласна,че помним само лошите спомени,добрите спомени,останали далеч в миналото,са много по-болезнени от лошите! Това се нарича "психика"-няма обяснени!

[LqPi7oO]

и аэ не мога да се утарва от някои спомени ... дори понякога ме е страх да си легна нощем ... но каэват времето лекува но колко ли време трябвя

[Gary]

Няма начин - на мен ми помага времето, макар че 10 г. са ужасно много. Ще избледнеят надявам се, но няма да се заличат

[gLypChenCee]

Излез от филма,брато.

[assd]

опа май съм внесъл объркване. спомена отпреди 10 години е жив в мен, защото беше лош. нормално е да помня нещо такова, не 10 години, а до края на живота си... защото "човек е жив, докато е жив споменът за него", а този човек беше майка ми..

но проблема е, че ме тормози не толкова този лош спомен, колкото хубавите спомени свързани с едно момиче... може би голямата ми любов, не знам. това не мога да си обясня - защо след толкова много месеци, спомена за нея е още жив? лошите неща се помнят винаги, но защо добрите спомени не си седят кротко там дълбоко в мен, а ми пречат да живея в настоящето?

как подтискате тези неща ми е интересно, защото живота нали продължава, а аз като че ли не мога... все едно живея още във времето в което бяхме заедно с нея.
толкова детско звучи, но вече се плаша. толкова ли съм слаб, че нещо такова обикновено като една раздяла е успяла да нанесе такъв психически срив в живота ми. и вас ли ви мъчат нощем?

[darla]

именно това имах в предвид като казах,че понякога хубавите спомени са много по-болезнени. Съжалявам искрено за случилото се с майка ти,но също както тогава-преди 10год,сега пак трябва да продължиш напред.Незнам каква е историята с това момиче,защо сте се разделили и дали има шанс отноо да си с нея,но ако няма-дай си реална преценка какво си научил от нея,с какво си съзрял от тези хубави емоции и използвай наученото за напред.Бъди по-позитивен.Тя е дошла,за да ти даде щастие и красивите спомени,които остават след нея трябва да ти послужат за пример-към какво да се стремиш от тук на сетне.

[Gary]

Ще отмине - терзанието за момичето. На мен лично ми трябваха 7-8 месеца, за да укротя бесовете, когато се разделих с голямата си любов. Изчегъртвах я малко по малко, изтръгвах я всеки ден, а тя стоеше там и напомняше за себе си. И накрая остана пустота и самота, нищо весело. Така бях около 2 г., а после се появи сегашното ми момиче и оцвети живота ми. Дари ми прекрасни мигове, едно малко чудо и съм щастлив, че ги имам. А другото си стои затворено нейде дълбоко в мен.
Просто при теб се е отключил другия спомен, за загубата и това те мъчи. Предполагам, че след време ще надмогнеш мъката. Искрено ти го желая

[ThisIsMe]

Спомените не се забравят...дори да спреш да обичаш даден човек,ти пак ще си спомняш какво е било между вас(дори и да не е от значение)
Бифшият ми ми е безразличен,не чувствам нищо към него,но има моменти ,които си ги спомням.

[XiPiXoPiGiRL]

Пробвай с белина Чистела сичко сиво в главата ти

А сега сериозно: Истината е, че от миналото не можеш да избягаш (включая и спомените) Просто щеш, не щеш то те преследва... Кирливите ризи и опетненото достойнство са сред най-големите ни врагове...

[nicolepcd]

Тъжна тема... Не ми се коментира...

[cinderella_gugutka]

разсейвай се с нещо....понякога до 4 4аса съм стояла на компютъра само и само да не ми идват разни "забранени" мисли в главата
хвани се здраво за работа или у4ене (ако си завършил не е късно да нау4иш нов език или нещо друго),спортувай усилено...излизай и се забавлявай пове4е...няма невъзможни неща стига да има голяма воля

[AFT]

Защо пък спомена за хубавите неща трябва да е нещо лошо? То не е лошо, хубаво е да помниш всички положителни емоции. Въпросът е,че ти не искаш да пуснеш това момиче и затова всичко е толкова мъчително за теб. Намери и' заместник, намери си хоби, намери си нов създател (?!) на хубави моменти.

П.С. Как е телевизора ти? ^^

[hwarang]

Не може!!!

[assd]

П.С. Как е телевизора ти? ^^

ахахахаха еееее браво бе анти фешън! как помниш такива неща??? тва беше преди година и все още не съм си купил друг след като продадох стария ама тогава бях толкова отчаян, без да зная че щях да срещна момичето по което тъжа днес!!!
браво, момиче, оправи ми настроението! като се сетя тогава как си продадох телевизора и колко ми беше зле ми става смешно в сравнение с това което изпитвам сега. а дано след една година пак да ми е така смешно за проблемите ми сега!!!

направо си супер! много поздрави и всичко хубаво, много се зарадвах като прочетох за телевизора много ме развесели!

[emily_1234]

Излез от филма,брато.

.

О-о да ето го и най-великия отговор по темата. То бива тъпотия ама някои вече минават границата

П.С sorry за спама но не можах да се сдържа

[BigFakeSmile]

хубавите моменти не могат да бъдат забравени, защото по прекрсни от тях явно си нямал/а
а лошите...те са свързани с добрите..когато изгубиш скъп човек, помниш колко мигове на щастие си имал с него и да, боли те, защото не можеш да направиш нищо, времето не се връща
спомените си остават за цял живот, никой не пита дали искаш или не
coz life's like this!

[crazymm]

И мен ме преследва един момент, обаче хубав. Няколко години периодично сънувам един и същи ден. В началото не ми правеше кой знае какво впечатление, защото споменът е много приятен, но да сънуваш едно и също в различни варианти е просто убийствено. И мозъкът ми се изтощава, когато сънят ме тормози, и се чувствам като премазана на другия ден.
Чела съм доста за това как сами да се справим с проблеми като този и общо взето трябва да знаеш, че всичко е в главата ти. Не трябва да бягаш от спомените, а да ги приемеш и да им отделиш внимание, ако се наложи.
бтв аз още от време на време се измъчвам от един спомен, но мога да се похваля, че ме тормози значително по - малко от преди =).

[AFT]

П.С. Как е телевизора ти? ^^

ахахахаха еееее браво бе анти фешън! как помниш такива неща??? тва беше преди година и все още не съм си купил друг след като продадох стария ама тогава бях толкова отчаян, без да зная че щях да срещна момичето по което тъжа днес!!!
браво, момиче, оправи ми настроението! като се сетя тогава как си продадох телевизора и колко ми беше зле ми става смешно в сравнение с това което изпитвам сега. а дано след една година пак да ми е така смешно за проблемите ми сега!!!

направо си супер! много поздрави и всичко хубаво, много се зарадвах като прочетох за телевизора много ме развесели!

Как ще е било преди година, аз не помня толкова далечни неща о.О Ама тва ми направи впечатление, щото беше много решен да се отървеш от него, пък аз не мога вечер да не си пусна Дискавъри примерно и направо тъжно ми стана за теб ;д

[lsd43]

За да може да живееш в бъдещето трябва да помниш добре миналото ,може да е болезнено ,но помага за развитието на характера ,просто гледай на лошите спомени ,като грешки от които трябва да си вземеш поука,защото ако живееш само в миналото те очакват само лоши неща ,балансирай учи се от това ,което се е случило ,но помни ,че живееш днес ,а не вчера.

[vlubeno_momi4e***]

За жалост не можеш да заличиш спомените... хубави или лоши - те остават..

[mrazqkindergarten]

Не... поне аз не мога...от хубавите поне...

[Lyubeto]

Правилно е ,че не можем да избягаме от хубавите или от лошите спомени , някои от които болят цял живот . Но може би и е по - добре, за да може да не забравяме кои сме били и кои сме сега . Живота ни е наниз от събития и ако забравяхме за всичко , ако просто нямахме спомени какво щеше да се случва с нас? Как щяхме да живеем? Аз също ако имах избор , бих искала да забравя много неща , но така бих забравила и много хора, а това вече не искам .

[IndependentGirl]

Спомените са си спомени.. Те остават в миналото! Със спомени не се живее..