- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Страх ли ви е от смъртта?
Никой не е вечен,така че от какво да ме е страх?Така или иначе ще се случи.
"Животът е труден, смъртта е по-лесна."
When you dream anything can happen.
Ами страх ме е от една страна защото смъртта е непозната за мен, от друга - не защото е неизбежна ... Преди вярвах, че отиваш в рая или ада. Сега мисля, че няма нищо след смъртта. Просто 2 метра под земята.. имало те, нямало те... все тая.
(#) ...thats a cookie...
Закона за запазване на енергията ?Първоначално написано от SkyEatsAirplane
Първоначално написано от ZipFail
![]()
(#) ...thats a cookie...
Първоначално написано от vlubeno_momi4e***
не се изказвай неподготвен,прасе
Да ти преведа...как след смъртта изчезваш, след като енергията не се губи ?Първоначално написано от SkyEatsAirplane
Докажи ми приложимостта на този закон при смъртта.
Audio ergo sum
Човека е направен от 2 вида енергия...материя(материята е енергия със нисък резонанс) и жизнена енергия(мисъл)..материята е ясно какво става с нея, преобразува се, става на тор и т.н...следователно и мисълта(а.к.а. душата) трябва да се пробразува и да отива някъде :>
едно от малкото неща, от които наистина ме е страх...
+1Първоначално написано от Tempest
И не ме е страх толкова от това, което ще стане после .. по - скоро се страхувам, че няма да съм с хората, които обичам ..
Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от провал![]()
всеки малко или много се страхува
Don’t forget
to Remember me
I’ll be back – so remember me
Please keep me in your heart
If we have to ever part
Don’t forget me, to remember me...
~*~~*~ T.I. ~*~
~*~
Амии аз винаги съм казвала и казвам,че не ме е страх от смъртта,но като се позамисля по обстойно е имало наистина много случаи,в които съм била на прага да пукясъм и никак не е било приятно чувството след това,беше си хасал уплаха и това,че сега мога да кажа тук-"не,не ме е страх" и мога да ви заблудя със този си отговор,но всъщност аз кого заблуждавам-само и единствено себе си,защото всъщност какво е то това да нямаш страх от смъртта-когато тя те срещне,да не избягаш от нея,а да я посрещнеш със оголени гърди,но от друга страна си е вярно,че някои понякога бягаме от нея,защото просто не се чувстваме готови и вътрешно оползотворени от живота,но истината си е само една-тя идва и никому не пита дали иска или неиска..просто идва!...,а колото до това дали ме е страх от 'другата страна'-определено не,защото съм чела по тази тема една книга(Пътят на душите) и знам,че наистина няма причина за притиснение и страх.
хах 60% не ги е страх ма 100% ще напълните гащите ако ви опрат пистолет в оная работа![]()
:P :P
![]()
![]()
![]()
Страх ме е да умра, преди да съм направила някои неща. Затова и живея ден за ден и рискувам често и хората го смятат за безрасъдно; имам предвид откъм емоции, не крия чувства, правя каквото сметна за добре на момента, не че ей сега ще напусна училище, за да си направя кефа. Страх ме е до степен, до която няма да съм направила всичко, което искам. Също така ме натъжава и един друг факт - често стоя на някое красиво място, полянка, скала, езеро.. цикля над него и си мисля колко тъжно би било, че един ден няма да го видя, че то ще продължи да си е там, а аз ще гния някъде си. Тогава ме наляга една отвратителна меланхолия.Но като ми дойде времето, като съм се наживяла достатъчно и съм направила щуротиите, които ми се полагат за тоя живот, ще ми бъде интересно да видя какво има 'от другата страна'.
Мен лично не. То това си е кръговрата на живота - всеки се ражда и умира.
______________________________________
Естествено не горя от желание да умра,но не се страхувам.Имам може би някой опасения за начина .. например не искам да умирам млада или пък мъчително,но самата идея,че ще умра не ме плаши.
По друг начин обаче стой въпросът със смърта на близките ми- едва ли имам по-голям страх.
Може би понякога копнея за смърта повече, отколкото да живея.
п.п. не съм емо![]()
"И утре е ден" - казала еднодневката...
The only thing necessary for the triumph of evil is for good men to do nothing.
http://bg.christianreformation.net/forums/ <---- dig in.
То едното води до другото.Първоначално написано от Naman07
Страх ме е, особено, когато не е моята.
Има една мушичка тук... от известно време.
„Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“
Страх ме е от начина по който ще се случи...искам да разбера какво наистина има в отвъдното![]()
I found someone I can trust..can you see that I am bound to you? ?
Ох тая смърт, тя е винаги на една ръка разстояние от нас и само да се пресегне и хоп сме мъртви вече.Дали ме е страх от смърта не мога да кажа със сигурност, но гласувах с да, страх ме е от самата мисъл, че може би няма да съществувам след като умра, всъщност ме е страх от непознатото и от това дали съм живяла правилно и дали не съм съдила твърде строго хората!Но...смърта е част от живота, както раждането...така че въпроса какво има отвъд е твърде спорен...
каменна плоча с две цифри и тиренце по средата.
да ви е честито светлото бъдеще.
„Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“
Които го е страх да умре го е страх и да живее.
"Когато смартта ти позвани на вратата, ти се направи на луд и вдигни телефона."