Пясъчен иконостас

"От едни малки
(пъплещи и слаби)
Същества
Се раждат великите
Идоли."

Пясъкът пилее по стъклото
Човешката вяра и стремеж.
Както червея гризе стъблото
Самоизяжда се тази гмеж.

- „Нужда от сила, която нямам.
Очи със кръв, по-силни от преди.”

Под моретата и океаните спи;
Спи изкованото от човешките ръце.
Над небесата крило едно крепи
Най-тъмните деяния на изстинало сърце.

- „Нозете ми да коват огън и лед нека.
Пръстите скалата да рушат като листо.”

Мегалодон;
Шай-хулуд;
Баал(‘Замон);
(човешки труд?)

Страх ни е от самите нас.
В живия, предпоследен час
Ковем идоли от олово и хартия.
Изтрих един, друг след това ще разкрия.

Мориган;
Хел;
Кръвописен стан;
Път, който си приел.

Водата в пясъка се влива
Кръв ражда плът
Мастилото поглъща самодива
А главата на написалия
Забита е на книжен прът.