Свободата-избор и изпитание
(Есе)
Една интересна двойка върви по прашните пътища на изстрадала Испания-дон Кихот и Санчо Панса.Те разговарят за възвишени неща,които разумът на един безумен рицар успява да осмисли,а ограничеността на оръженосеца не разбира,но усеща,че в тях има повече истина,отколкото в безумните дела на неговия господар.Най-силните думи,превърнали се в крилати мисли,на странстващия рицар:”Свободата,Санчо,е най-висшето благо…”съдържат в себе си смисъла на човешката същност,закодирала стремежа към свободата на цели народи.Тя е осмислила саможертвата и героизма на обикновени хора и велики личности.Ho какво е свободата?Не е ли възможността на човека да мисли,изказва свободно мнението си и създава духовни и материални ценности,като същевременно това не му се налага със сила и не зависи от нищо друго.Следователно свободата е онова,което дава възможността на човека да се чувства личност.Не случайно Сервантес е казал,че на света има два вида хора-свободни и несвободни.
Наблюдавайки хората от възникването им до сега се вижда,че те не живеят изолирани,а в някакво общество.В етапите му на развитие човека се е сремял към свобода.Парадоксално е,че свободата на действие понякога ражда тирания.Но и най-хуманните идеи могат да се превърнат в ограничение на волята.Например християнството,което е свързано с идеята за любовта към ближния,създава Инквизицията.Ето защо свободата е право да правиш всичко,което не накърнява правата на другите.
Може ли да има абсолютна свобода?
Жан Пол Сартър е казал:”Човек е осъден да бъде свободен”.Може би думите на този модерен мислител най-точно изразяват същността на свободата,защото ако една личност се стреми към истинската свобода,тя не може да не чувства отговорността,изпитанието, на което е подложена.Да сме свободни и да правим каквото искаме е лесно,но ние също трябва да носим отговорност за стореното.Защото всяко действие носи съответните последствия,били те положителни или отрицателни.
Свободата е не само висша ценност,но и непосилно бреме.Всички хора се сремят към нея,но някои не са достигнали зрелостта да бъдат свободни.
В такъв случай бихме могли да кажем,че отделната личност може да постигне една относителна свобода,т.е.такава,която да не нарушава обществените порядки.
Никой и по никакъв начин няма право да ограничава свободата на ближния си и да го поставя в зависимост.Но отново има парадокс-това е право на личен избор.Защото от тук се тръгва в две посоки.Едната-на изпитания и страдания при отстояване на тази ценност,а другата-на смирение и търпимост,създавайки привидно спокойствие.Такова е спокойствието на роба от галерите,гребящ в зададения такт.Но ако се чувстваш добре като окован,то заслужаваш да бъдеш такъв.Свободната мисъл не може да се окове.Човек може да е свободен дори когато е силно ограничен.Свободата е такова състояние на духа,което е накарало Коперник,излизайки от съда на Инквизицията да промълви:”И все пак тя се върти…”Никой не може да ограничи свободаа на духа,защото това е най-силното оръжие.Само силата на волята удържа победа над физическата сила.
Всеки ден животът ни поставя пред изпитания,предизвикателстÐ ²а,в които имаме право да изберем своята позиция,да действаме или да проявим пасивност.
Да бъдеш подлец,да се примириш с наглостта,грубостта на по-силните от теб означава да бъдеш роб на страха.Другият избор е да бъдеш свободна личност,която не се страхува от последиците,да кажеш,че “царят е гол”,да не замълчиш пред гаврата с другите,да се вълнуваш за съдбата на онеправданите.
Какъв е смисълът да си свободен,ако тази свобода няма да те постави в позицията на личност,която живее в хормония с другите,вълнува се за бъдещето и върви по пътя на доброто?Защото орелът е свободен само тогава,когато има крила.
дано да ти помогне това
