Няма го.. Най-добрият приятел на света.. няма го
Не мога да повярвам, че вече не е сред нас, това не може да е истина. Вчера беше тук, а днес.. няма го, просто го няма и никой не може да го върне
Сега всички наши спомени изникват в съзнанието ми.. Познаваме се от деца, дори не можехме да говорим правилно когато се видяхме за пръв път.. Отраснахме заедно.. Обичам го повече от всичко, той е момчето за което бих дала дори живота си.. Не може просто така да си отиде Винаги съм свързвала спомените (добри и лоши) с него.. Той беше човек, който винаги ме изслушваше, както и аз него.. Имахме си доверие, обичахме се повече от брат и сестра.. Винаги ВИНАГИ сме били неразделни.. А сега.. него просто го няма, няма го.. От дни вече отказвам да приема, че това е истина.. Не може, не може да няма начин да се върне.. Отказвам да го приема, а подсъзнателно го знам и точно това причинява онази раздираща болка в мен. Знам, че той е под земята и никога няма да е отново сред нас. Няма да го чуя да ми говори, няма да се смее повече.. дори очите му няма да са отворени отново Ще изпусне всичко, което аз ще преживея.. а няма дори да узнае... Обещанията ни няма да се сбъднат, той си отиде.. И то по най-нелепия начин, мамка му.. Липсва ми, не мога да си представя какво ще правя без него.. Той ми е всичко, сега чак си давам сметка, че го обичам повече от себе си..
Никой който чете това не може да си представи какъв човек беше той.. ... толкова ми липсва..

пп съжалявам за това, но от дни не спирам да си повтарям едно и също, не спират сълзите, не спира болката.. не мога да повярвам, че го няма.. просто трябваше да го споделя някъде..
гледам да се разсейвам с глупости, като компютъра, за да не мисля за него.. но не става.. толкова ми липсва