Защо точно той.. ;(

[Jumbie483]

Няма го.. Най-добрият приятел на света.. няма го
Не мога да повярвам, че вече не е сред нас, това не може да е истина. Вчера беше тук, а днес.. няма го, просто го няма и никой не може да го върне
Сега всички наши спомени изникват в съзнанието ми.. Познаваме се от деца, дори не можехме да говорим правилно когато се видяхме за пръв път.. Отраснахме заедно.. Обичам го повече от всичко, той е момчето за което бих дала дори живота си.. Не може просто така да си отиде Винаги съм свързвала спомените (добри и лоши) с него.. Той беше човек, който винаги ме изслушваше, както и аз него.. Имахме си доверие, обичахме се повече от брат и сестра.. Винаги ВИНАГИ сме били неразделни.. А сега.. него просто го няма, няма го.. От дни вече отказвам да приема, че това е истина.. Не може, не може да няма начин да се върне.. Отказвам да го приема, а подсъзнателно го знам и точно това причинява онази раздираща болка в мен. Знам, че той е под земята и никога няма да е отново сред нас. Няма да го чуя да ми говори, няма да се смее повече.. дори очите му няма да са отворени отново Ще изпусне всичко, което аз ще преживея.. а няма дори да узнае... Обещанията ни няма да се сбъднат, той си отиде.. И то по най-нелепия начин, мамка му.. Липсва ми, не мога да си представя какво ще правя без него.. Той ми е всичко, сега чак си давам сметка, че го обичам повече от себе си..
Никой който чете това не може да си представи какъв човек беше той.. ... толкова ми липсва..

пп съжалявам за това, но от дни не спирам да си повтарям едно и също, не спират сълзите, не спира болката.. не мога да повярвам, че го няма.. просто трябваше да го споделя някъде..
гледам да се разсейвам с глупости, като компютъра, за да не мисля за него.. но не става.. толкова ми липсва

[LiPs_of_an_AnGeL]

Как се казваше...?

[sadsad]

Моите съболезнования. Какво се е случило ?

[assd]

ще ти мине. знам какво е, трудно е, но минава. важното е да си спомняш, защото човек е жив докато е жив споменът за него...
аз успях да го преживея, плакал съм, понякога си поплаквам тайно и сега след 10 години. няма лошо, затова поплачи си и ще ти е по-добре!

[Jumbie483]

Казваше се Александър, но всички го знаеха като Дино..
а иначе не ми се разказва какво е станало, просто защото.. не искам да си спомням подробностите отново както споменах, едва ли може да има по-нелеп начин за смъртта му..

Знам, че човек е жив, докато са живи спомените за него, но това е толкова трудно. Особено толкова близък и обичан от всички..
Като знаеш, че физически вече никога няма да го видиш, усетиш, прегърнеш... Плачът може и да помага след години, но сега просто е едно мъчение, което не спира.. особено за най-близките му хора

[Jumbie483]

хуморът ти ми е съвсем беразличен, моля те запази си го за себе си в тази тема..
никой не задължавам да пише, просто трябваше АЗ да напиша това някъде...

[kris4en]

преди две години загубих приятел по същият начин...по малък от мен и брат на една моя много добра приятелка просто беше ужасно...сигурно съм плакала месеци-трудно е да приемеш че си загубил някой и че никога няма да го видиш...просто с времето минава и остава в спомените

[3oPuTy]

Знам какво ти е,защото и аз загубих приятел преди 2 години
Най-гадното беше,че той сам реши да сложи край на живота си и като за капак точно,когато беше погребението му аз бях в болница и нямаше как да отида
Моите съболезнования и не обръщай внимание на кретени като phailnoob!!!Някой ден и той ще загуби близък приятел или роднина и ще разбере как си се чувствала и колко тъпо е постъпил с изказването си ...

[Jumbie483]

Най-гадното беше,че той сам реши да сложи край на живота си

и в моя случай е така

[kukli4kata001]

много съжелявам за него..Права си нямаме си ни най-малка представа каква е болката ти,сигурно е ужасно,едно чувство,което от вътре те побърква и постояно ти повтаря,че повече няма да го видиш.. не знам какво да ти кажа,думите са безсилни,трябва да си силна въпреки всичко,нямаш избор.Това е живота - причинява такива ужасни неща,които нищо и никой не може да излекува..

[Biskfitka]

Аз много добре знам какво ти е....Преди една година и 1 месец почина вуйчо ми По-гадно не съм се чувствала...и то след всички обещания,че ще се оправи и т.н.. И въпреки времето все още (особено последната 1 седмица) сънувам,че е жив и се връща от някъде...
Трябва да бъдеш силна (знам,че го чуваш за 100 път,но...) Радвай се,че го е имало и мисли само за хубавите неща,през които сте минали с него..


До phailnoob ако някой ден ти се случи подобно нещо няма да мислиш по тоя начин......детска работа

[Jumbie483]

Благодаря ви много.. но както знаете просто е МНОГО трудно.
Дори преди минути дори бях забравила, че не е сред нас.. и когато го осъзнах,.. просто болката е непоносима
Всички ми казват, да не се обвинявам за смъртта му, но съм сигурна, че ако бях при него в този ден, той нямаше да направи това, нямаше да сложи край на живота си.. за съжаление аз бях твърде далеч

[lunichkataaa]

Моите съболезнования! И аз преди 2 седмици загубих една много близка приятелка и напълно те разбирам.Все още изобщо не мога да го проумея ,и все си мисля,че ще влезе през вратата все така усмихната и весела.Но уви,това никога повече няма да стане.Толкова ми е криво и смотано от онази проклета сряда.Никой не успява да ме успокои и да спре сълзите ми.Всички правят каквото могат,но единственият начин да ми помогнат е да я върнат,което е ясно,че няма как да стане.Имам чувството,че никога няма да ми мине.Не знам как такъв млад човек заслужаваше такова нещо!?! Освен това всичко напомнящо ми за нея е в състояние във всеки един момент да ме разплаче.И в интерес на истината не знам това до кога ще продължава??Напълно разбирам мъката ти в този труден момент,но мога единствено да ти кажа да не се предаваш!Знам,че сега това едва ли може да ти послужи за утеха,но нямаш друг избор.Както се казва времето лекува.Сигурно ще ти е нужно доста,но не трябва да се отчайваш...Сигурна съм,че приятелят ти би искал да намериш сили и да продължиш.Мисли си,че е някъде там и те гледа...така той няма да изпусне нищо от това,което ти ще преживееш...И не се отказвай,защото това едва ли би му харесало...

[Jumbie483]

^ при положение, че не го познаваш, просто млъкни
не ми се използват цинични думи за човек като теб
ако става на въпрос за трудностите, които е преживял съм сигурна че ти дори не си и сънувал/а подобно нещо

[Jumbie483]

Защо просто не оставиш тази тема
Излях си душата, няма да тръгвам да обяснявам на този и на онзи какъв човек беше приятелят ми.. Едно е, че аз не искам, едно че той никога не е обичал да разказва за живота си на други хора.. няма да го направя и аз.

[sladkish_14]

И аз изгубих страшно близък човек преди няколко месеца .. Сълзите няма да ти помогнат , нито времето ! .. Самата ти ще се измориш да тъгуваш и ще проумееш , че той едва ли желае това .. И все пак прочетох всички мнения и наистина ми е интересно как го е направил


П.С - Не очаквам да разкажеш разбира се .. Но каквото и да е станало не се обвинявай ..