Моите съболезнования! И аз преди 2 седмици загубих една много близка приятелка и напълно те разбирам.Все още изобщо не мога да го проумея ,и все си мисля,че ще влезе през вратата все така усмихната и весела.Но уви,това никога повече няма да стане.Толкова ми е криво и смотано от онази проклета сряда.Никой не успява да ме успокои и да спре сълзите ми.Всички правят каквото могат,но единственият начин да ми помогнат е да я върнат,което е ясно,че няма как да стане.Имам чувството,че никога няма да ми мине.Не знам как такъв млад човек заслужаваше такова нещо!?! Освен това всичко напомнящо ми за нея е в състояние във всеки един момент да ме разплаче.И в интерес на истината не знам това до кога ще продължава??Напълно разбирам мъката ти в този труден момент,но мога единствено да ти кажа да не се предаваш!Знам,че сега това едва ли може да ти послужи за утеха,но нямаш друг избор.Както се казва времето лекува.Сигурно ще ти е нужно доста,но не трябва да се отчайваш...Сигурна съм,че приятелят ти би искал да намериш сили и да продължиш.Мисли си,че е някъде там и те гледа...така той няма да изпусне нищо от това,което ти ще преживееш...И не се отказвай,защото това едва ли би му харесало...