Аз се научих много късно да карам колело. Сигурно съм била чак 5 - 6 клас, да не е било и по - късно. Да не казвам голяма дума, ама досега не съм страдала, дано и да не страдам сериозно от колелото. Помня, че нашите не ми даваха да караме по асфалта и карахме по прашните улици където няма коли. Същевременно не трябваше и да се отдалечаваме много и си имахме наши си маршрути. И все пак трябваше да има нещо екстремно. И минавахме през една река. Понеже е плитичко нямаше мост, а само някакви камънаци, по които минавахме. Тъкмо се бяхме засилили, тъкмо минах последния камънак и стъпих със задната гума на отсрещния брях и кормилото ми остана в ръцете и се пльоснах на една страна. Супер смешната гледка! На връщане към нас с едната ръка нося кормилото, другата съм я свила, че ме боли, рева от болка и се хиля 'щото беше сууупер смешно. Пък приятелката ми с едната ръка си тика нейното колело, а с другата хванала остатъците от моето и го тътрази към нас. Голяма скица!