Според мен е въпрос на настроение и състояние.
Период един вид.
Спорим с един приятел, всъщност не спорим, а всеки си говори своето, без да е способен да убеди другия в правотата си. Та, той харесва всичко да му е написано точно и ясно, едва ли не смляно, предъвкано, а пък аз искам да се налага да вникна, да препрочета, и пак, и пак, да си потърся трошичката смисъл и в самото търсене да намирам по нещо за себе си.

В това отношение литературата, в частност поезията, си е платно, в/у което се изливаш, а не е тетрадка с история, разказана по редовете. Един момент, в който туптиш, и просто трябва да го пуснеш да излезе, там, тогава, после отминава.
И много други неща мога да кажа, ама хайде, няма да хабя думите.)