айде и аз да се оплача
ами...главният проблем е, че от месеци насам всичко ми е безразлично
имам приятел...обича ме...а аз излизам с него, за да си запълня времето
с приятелките ми нищо не е както преди...мисля, че заради мен
просто не ми пука за нищо
ии всичко това е, защото не мога да бъда с момчето, което обичам...
нз..просто много боли ии не мога да се наслаждавам на животеца
често се напивам...за да ми е ''яко''
че и пуша като комин.....общо взето мн на зле отива
развалих си оценките в училище...ще оставам
нз..той ми взе акъла...личността...броя дните до момента, когато ще го видя отново
сънувам го и като се събудя...няма го...и всичко започва отначало
всеки ден излизания...безсмислени...ии даже изневерявам понякога на приятеля си, защото съм се превърнала в безчувствена ку*ка
не виждам смисъл в нищо...
уж съм много силна...но не мога да се взема в ръце...
сега ще ми пишете да се занимавам с хоби..бла..бла..приятели..но толкова месеци..почти година...нищо сякаш не може да е както преди
искам пак да се усмихвам истински
и ясно, че ако аз не си помогна никой не може, но чувствам, че не мога да се справя