Просто изпитваме нужда да задоволяваме нагона си.
А ти от къде си сигурна, че с въпросното първо момче е ЩЯЛО ДА СЕ ПОЛУЧИ ДОБРЕ и да ти е добре с него. Не се самонавивай на подобни глупости. (не отричам, че не би могло да е така, но няма как да си/сме сигурни. )
Твоя случай е нещо като хазарт. Не залагаш на сигурното. Все пак се замисли, че никой нормален не би го направил това... Друго си е тръпката да извоюваш сам, нещо, което желаеш. А понякога икъсмета е с теб.
Кво да ти кажа, освен, че какъвто и женкар да си, все някога ще те удари в петите. Тъй, че не губи надежда за нищо.