Мордред

„То се случи, когато
Още живееха Живи
И кулата бе цяла
Оплетена от лиани и гриви.”

Мордред бе името му
И в проклятие бе той роден.
Съдба в нишката му се изплю
И в реки водни трябваше да е хвърлен
..................на водовъртежа роб во плен.

Знам приказката за теб,
Мордред ти казват, ален
Как на твоя крал кръвта.
Знам чий бе този вертеп
Сбърках; видях те сломен.

Прониза светлината с плач
Ала не мрак си самия ти.
Съдбата е истинският палач
Просто зад лицето твое се скри.
Знам приказката за теб.

Чух грифона да реве с жал
И еленът бе разкъсан навек’.
Артур посечен паднал; умрял
Лъчът светлина, побран във човек.
А друг убил заревото.

Завесите падат, заедно с вината
И съдят те, и стрелят с лък на Века.
Огън раздира в коприна небесата
Планините бучат с на стомана ека.
Ала аз знам.

Знам приказката за теб, Мордред
(помня я тук – в огън и лед),
Сине на луна и нещастие.
Никой не се обърна; за никой клет
Не остана ти в злощастното причастие.