В поезията си Христо Ботев възпява героиката на борбата за освобождение. В тази борба се раждат личности, които народът тачи и се възхищава от тях. Хайдутинът, бунтовникът са обвеяни от величествена и примамлива красота. Чрез художественото пресъздаване на образите им, Ботев внушава идеята за смисъла на човешкия живот.
В недовършената поема „Хайдути” (1871, в. „Дума” - „Хайдути”, „Баща и син”) поетът рисува образа на хайдутина като закрилник на народа, на сиромасите. За написването й вероятно са повлияли хайдушките народни песни, които Ботев е познавал от детски години.
Още в лирическия увод, с който започва поемата, поетът изразява желанието си с „песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи” да възхвали героизма на народния хайдутин така, че песента му да се понесе нашироко и да бъде чута навсякъде: „по сборове и по седейки", от юнаците в планините и от мъжете в „хладни механи". Чрез песента се цели да се прослави величието на хайдутина и да се повиши патриотичното самочувствие на народа. Ботев има предвид съдбата, историята и изкуството на своя род, които поддържат неговата основателна гордост, изразена в стиховете:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българка майка юнашка...
С обръщението „Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея..." поетът подсеща за това, че и в народните песни са възпети героите. Той изразява възхищението си от това обстоятелство и се стреми да следва примера на художествената традиция, началото на която е поставена от нашия фолклор.
Ботев не иска да слуша повече любовни песни, а да сподели мъката си от робската участ, както и дълбокото си убеждение, че „юнакът тегло не търпи". В поемата се утвърждава нов нравствен критерий за преценка на човешкото поведение:
- Блазе му, който умее
за чест и Воля да мъсти, -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава...
Тези стихове разкриват идеала на Ботев за човешка красота. Възхищението на поета е предизвикано от физическата красота на хайдутина, от неговия героизъм и самопожертвувание. Не без чувство на гордост авторът говори и за себе си:„Аз нося сърце юнашко, глас имам меден, загорски”, подчертавайки по този начин две свои важни качества: юначеството и дарбата като певец. Обширният лирически увод свидетелства, че поемата „Хайдути” е била наистина замислена като широко епическо произведение, както твърдят това някои съвременници на Ботев. В частта, с която разполагаме, поетът разкрива голямата известност на Чавдар войвода. Страшният хайдутин за чорбаджии и турци е закрилник за сиромасите. Това, че Чавдар войвода е „крило за клети сюрмаси” е причината за неговата голяма популярност:
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата: -
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско,
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Сюжетна случка в поемата представлява драматичният разговор, който се води между Чавдар и майка му. Диалогът е подготвен от разказа за детството на Чавдар. По този начин поетът разкрива социалните причини, които мотивират революционното поведение на хайдутина. Чавдар едва дванадесетгодишен е даден аргатин при вуйчо си -изедник, по чужди врати да ходи, на чужди хляб да се научи. Смелото и будно дете, обидено от унизителния живот на аргатина и укрепвано от гордата мисъл, че е потомък на хайдутин, въстава решително:
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти,
неща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите му да завръщам;
яли ги свраки и псета! -
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к 'ъвто иска занаят.
Духовната красота на осъзналото се дете-ратайче се долавя и в твърде сполучливо нарисувания физически портрет. Чавдар има „очи черни, големи”, „глава къдрава”. Той е способен на дълбоко съчувствие към скръбта на майка си.
С не по-малка красота е нарисуван и образът на майката с нейната нежна любов и силно страдание. В нея се борят противоречиви чувства - на страх за сина, избрал опасния път, и на гордост за неговата детска смелост. Спорът завършва с обещанието на майката да осъществи страстното желание на Чавдар да отиде при баща си на хайдушкото сборище в Стара планина. С голяма художествена сила и убедителност поетът е успял да изобрази как из средата на самия народ се раждат герои и колко мъка и тъга струва на близките им техният жизнен подвиг. Психологически вярно са предадени преживяванията и на майката, и на сина. Силна е скръбта на майката пред раздялата с единственото й дете. В думите й се долавя нежен укор към сина и тъга („Ти си ми, синко, едничък, едничък, още мъничък”). Реалистично е пресъздадено и страстното желание на Чавдар да бъде сред хайдутите, при баща си. Богатият художествен опит на народния творец без никакво съмнение е вдъхновил Ботев в работата му над образите в поемата. Но талантът на поета се -изявява в психологическото обосноваване на действията на героите, нещо, което отсъства в народната песен. Строежът на поемата (неримувани осемсрични стихове, които не са разположени в куплети) я прави близка до фолклора. Употребата на словесни повторения („един бе Чавдар войвода, един на баща и майка, един на вярна дружина”"), на изрази, с които се предава градацията на чувството („зави се майка, замая...”, „а майка ядна, жалостна”), усилват извънредно много народния й характер. Тя изобилства с изрази от народната реч („камък й падна на сърце”, „голям армаган на майка”, „тез думи тежки, отровни”).
Значимостта на поемата „Хайдути" се определя от няколко неща. Ботев убедително изразява възгледа си за ролята на народното хайдутство в живота на българското общество. Чрез образа на Чавдар се увековечава нравствената красота на бореца за политическа, социална и духовна свобода. Заедно с това читателят е впечатлен от прелестите на природните картини, нарисувани с определени художествени цели. Завинаги се запомня образът на националния живот на нашия народ, майсторски пресъздаден чрез умело използваните детайли (сборове, седейки, „хладни механи”).
Сходни по съдържание с „Хайдути” са и други великолепни творби на Христо Ботев - „Пристанала” и „Зададе се облак тъмен”. В тях хайдутинът е изобразен в друга обстановка, с която се обогатява представата ни за него.