Беше доста отдавна, обаче си го спомням много добре. Сънувах го, когато вече се бях разделила с приятеля ми от месеци и страшно много го обичах. Явно всички тези мисли за него са предизвикали този сън.
Бяхме у нас и се прегръщахме и целувахме. Говорехме си и чувството беше толкова приятно, че изобщо не исках да го пусна, защото знаех, че ще го загубя. Най-гадното беше, че когато се събудих още не можех да повярвам, че е било сън и ми се доплака, но вече нямаше смисъл. И все пак чувството от тоя сън ме държа дни напред.