Заради огромния принос ма славянските първоучители Константин-Кирил и брат му Методий в създаването и утвърждаването на славянската писменост,славянската църква,славянското училище и славянската литература в края на IX век-църквата им дава най-голямото отличие за Средновековието-канонизира ги светци.В края на IX и началото на X век славянските народи ги считали за светци.
Кирил и Методий са родени в Солун.Кириловата рождена година е известна-827-то за по стария му брат Методий се предполага,че е роден десетина години по-рано,около 817година.Почти нищо не се знае за неговите детски и младежки години.Известно е само,че преди установяването си в манастир на Олимп е бил управител на славянско княжество,което ще се е намирало някаде в Македония.В службата на Методий се съдържа една лубопитна подробност-според нея,преди да се оттегли от малоазийския манастир,той е имал жена и деца.поради какви причини обаче-лични,обществени,политичес ки-Методий е изоставил семейството си и е приел монашески обет,е трудно да се каже.Вероятно още докато е бил управител в Македония,той е поддържал контакти с брат си Кирил,който по това време е учел в Цариград.Съвместната работа на двамата братя започва след завръщането на Константин-Кирил от сарацинската мисия през 851година.Тогава той не се връща на преподавателската си катедра в Магнаурската школа,а отива при брат си в манастира "Полихрон"на планината Олимп в Мала Азия.Там двамата братя прекрвали времето си, "беседвайки само с книгите".От този момент те стават неразделни,а дейността им се превръща в класически пример за истинско братско сътрудничество.Методий придружава Константин в мисията при хазарите,населяващи земите между Каспийско и Черно море,които искали да им се разясни християнската религия.
През 863година Кирил и Методий се отпражят за Моравия в отговор на искането на княз Ростослав пред византийския император Михаил III да му бъдат изпратени учители,които на славянски език да разнасят християнското учение на народа му.Във връзка с тази мисия те създават нова славянска азбука и превеждат най-необходимите за църковно богослужение книги.Докато зиворите приписват водеща роля в създаването на азбуката на по-малкия брат Кирил,на по-големия брат Методий те отреждат по-значителен принос в преводаческата работа.Безспорно Методий е първият помощник на Кирил в организирането на славянската църква,славянската просвета и славянската книжнина сред моравците и панонците.Ъой е редом с него и когато Кирил през 868-869година пристига в Рим,за да иска лично от папата освещаване на славянските книги и епископски сан за единия от двамара братя.След като Константин-Кирил се разболява,предчувствайки близкоя си край,завещава своето дело именно на Методий.Този братски завет е преведен в Методиевото Пространно житие:"Ех,брате,ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда.След като завърших своя живот,аз падам на нивата.Ти много обичаш планината/т.е. манастира на Олимп/,но заради нея ти не оставяй учението си,защото с него ти по-лесно ще можеш да се спасиш!"
Методий достойно изпълнява братовия си завет и завръщайки се в Панония при Коцел,продължава да работи за културния напредък на славяните.Наскоро,през 870година,папата се съгласил да го ръкоположи за епископ на Панония.След като Ростислав бил ослепен и властта била поета от Светополк,В Моравия и Панония Настават неблагоприятни условия за дейността на Методий и неговите ученици.Методий бива заловен от немски духовници и изправени пред съд,пред който се държи изключително мъжествено и смело.На своите съдници,които го обвиняват,че учи и проповядва в тяхна област,той заявява:"...пазете се като искате да пробиете желязна планина с костен череп,да не би да си разпръснете мозъка!"
След като и Светополк бил обвинен от немците в измяна и го очаквала съдбата на Ростислав,той и моравците настояли пред папа Йоан VIII да изиска от немското духовенство освобождаването на Методий от затвора,където той престоял две години и половина,и да го провъзгласи за моравски учител и археопископ.Настояването им било удовлетворено и през 873година папата назначава Методий за моравски археопископ,на който пост работи цели 12години.
След 20годишно отсъствие от родината си,преминали в победи,премеждия и разочарования,през 883година Методий придружен от свите ученици,прави едно посещение в Цариград,според житиеписеца му по покана на византийския император.Патриарх Фотий и императорът го похвалили за неговото усърдие,одобрили дейността му сред западните славяни и като го надарили богато,отново го изпратили да заеме археопископския си престол в Моравия.
След завръщането си в Моравия заедно с двамв свой ученици,Методий превежда от гръцки на славянски език библейските книги.
Методий умира на 6 април 885година.Погребан е вероятно в моравската столица Велеград от "безчислено множество" народ.