но настана изведнъж тишина в нашите сърца,
мрак обви нашите малки слънчица.
Беше ми ти като залък, въздух и вода,
летях чрез теб аз леко в небосвода,
кръжах около сърцето ти и виках: „моя си, за бога”!
Ах, измина пролетта на нашата обич,
студът от теб ме зашлеви като бич.
Исках по-надълбоко в сърцето ти да плувам аз,
а сега там лед е,не ще се гмурна вече аз.

Това ми е любимата част


Като цяло е много добро