Ами не бих казала, че ми е скучно... По-скоро понякога ми е самотно, но аз до преди 1 година имах сериозна връзка, която продължи 2 години и някак си...отърсих се вече от нея ама просто свърши по много болезнен начин и за двама ни и като че ли сега ме е страх да се доверя пак на някой... Доста момчета се опитаха да се доближат до мен, но заради този ми страх ги отблъсквам всичките Абе и аз не знам какво искам... От една страна ми е добре като съм сама, защото мога да правя каквото преценя за добре без да се съобразявам с ничие мнение и без да се налага да правя компромиси... Ама от друга страна понякога изпадам в нещо като лека депресия и се чувствам самотна, имам нужда от някой... Наистина не знам какво искам, т.е. аз знам, че искам свестно момче до себе си, но от страх от повторно нараняване н съумявам да преценя правилно хората и не мога да се доверя на никого