Да, вярвам в истинската любов и до сега съм се влюбвала истински само един път. Беше, когато бях на почти 16 (сега съм на почти 20) и наистина с момчето изживяхме нещо много истинско и красиво Имахме доста препятствия , но в продължение на 2 години успяхме да се преборим с всичко. После дойде един момент, в който осъзнахме колко сме се променили и двамата и някак си си бяхме омръзнали и аз реших да приключим, защото наистина нямаше никакъв смисъл - тръпката я нямаше, имахме чувства един към друго, но нито аз виждах да ми ги показва, нито той мойте...
Понякога, но доста рядко, се случва и това, което си споменал/а - някои хора остават с половинките си от тинейджарските години. Но честно казано аз съм скептично настроена, т.е. не вярвам във вечните неща Вяпвам, че има искрена и нежна любов, която обаче не е вечна, а до време

ПП Казват, че първата любов остава за цял живот и това съм склонна да го вярвам, защото аз и до този момент все още си пазя едно кътче в сърцето за онова момче и мисля, че винаги ще си остане там, но не мога да го определя точно като любов, а може би по-скоро като топли чувства