Раздялата и всичко за нея

[ysmiFchiCa]

Раздялата е един вид избор. Винаги обаче единият се чувство глупаво,изоставен,загубил.� �апочва да си повтаря "Защо ли се срещнах с този човек? За да се разделим ли?"
Но защо идва раздялата?
Защото хората се променят,а също така и техните взаимоотношения.С течение на обстоятелствата искаш вече той/тя не само да се весели,да се закача,но и да бъда малко по сериозен/сериозна.

Когато във връзката ви настъпи раздяла грешно е :
Да му/й звъниш постоянно и да го/я молиш да се съберете отново
Да плачеш непрекъснато и да разказваш за случилото се с някой негов/негова приятелка/приятел
Да се затваряш в стаята ти и да си повтаряш колко си глупава/глупав
Да го/я отбягваш,когато го/я видиш
Да говориш за него/нея лоши думи,само защото сте се разделили

...а правилно е:
Да не се оплакваш на приятелите му/й
Да приемеш бързо факта,че повече няма да сте заедно
Да не го/я молиш да сте заедно
Да се забавляваш и да излизаш с приятели

Как да преудолеем мъката?
Хубаво ще е да не се затваряш в стаята ти,а да излезеш с приятели навън.Отидете на кино,в парка.Започни да тренираш нещо. Така ще насладиш на свободата! След като нямаш гадже ще можеш да ходиш навсякъде без той/тя да те пита къде и с кой отиваш и защо не извикаш и него/нея. Също така ще можеш спокойно да общуваш с провотиположния пол.

Как да изоставим гаджето,обаче без да го нараним?
Най-важното е да не увъртате нещата ( "Еми виж какво...аз такова..."). Трябва да бъдете честни и открити. Глупова ще е ако му/й пишете SMS или пък и-мейл... Обаждането по телефон също е лоша идея.Така ще изглеждате все едно сте някакви страхливци. Добре ще е да му/й го кажете,когато сте заедно навън. Когато му/й съобщите това,трябва също така да обясните защо го правите. (Намерили сте друг човек,с който ще се чувствате по-щастлив/а , Писнало ви е от връзка,в която само се карате , Смятате,че прекалените му/й убиди започват да ви писват...)
Не го/я лъжете и трябва да му/й говорите спокойно,а не да викате с колкото ви глас държи.

[Bellatrix]

Попринцип съм съгласна с всичко. И аз гледах да съм такава, но не можеш чак тотално да изключиш мисълта и всички последици. Ако не се затвориш поне 2-3 дена да си поплачеш резултатът е спонтанен рев, докато си навън с приятелите. С това само ги товариш.
Тия правила важът за раздяла след не особено сериозна връзка (макс 3 месеца, че даже са много). Аз сега, ако един ден (не дай си боже) се разделя с моя дето ходим от година, дали ще мога ей така да го забравя, да се примиря, че: Е, една година по дяволите" и да изляза с приятелки?
Или частта, че е грешно да го/я отбягваш. А как се забравя някой, с когото сте делили живота си, мечти, легло и страхове, ако го виждаш често?
Като цяло е хубаво написано, но не става при всички случаи така.

[ysmiFchiCa]

Тия правила важът за раздяла след не особено сериозна връзка (макс 3 месеца, че даже са много).

Да права си... Съжалявам,че не съм го споменала

[Bellatrix]

Тия правила важът за раздяла след не особено сериозна връзка (макс 3 месеца, че даже са много).

Да права си... Съжалявам,че не съм го споменала

Няма проблем.

[GossipGirl89]

Аз също съм съгласна донякъде с написаното. Но Bellatrix има право... Когато е имало силни чувства и продължителна връзка няма как толкова бързо да махнеш с ръка и всичко да изчезне... Най-малкото, че на чувствата им трябва време, за да отихнат... не става от днес за утре, колкото и да ни се иска
Аз от личен опит мога да ви кажа, че ми беше нужна 1 година и 3 месеца, за да успея да преодолея момчето, с което бях 2 години... И не беше като да си стоя нон-стоп вкъщи и да плача... Всичко описано горе го правех - стараех се колкото се може да се сдържам и да не плача, повтарях си, че не си заслужава, излизах с приятели, намерих си хоби... и въпреки всичко идваше един момент (особено вечер), в който не издържаш и се сдухваш... И честно казано не знам какво ми помогна да преодолея всичко, може би времето си каза думата... Така че за мен единствения лек срещу раздяла е времето

[Take_That]

Съгласна съм с всичко написано от авторката, но и със споменатото от Bellatrix и GossipGirl89

[NaNa_SladuRana]

Когато във връзката ви настъпи раздяла грешно е :
1.Да му/й звъниш постоянно и да го/я молиш да се съберете отново
2.Да плачеш непрекъснато и да разказваш за случилото се с някой негов/негова приятелка/приятел
3.Да се затваряш в стаята ти и да си повтаряш колко си глупава/глупав
4.Да го/я отбягваш,когато го/я видиш
5.Да говориш за него/нея лоши думи,само защото сте се разделили

3 и 4 съм ги правила хубава тема

[KimBerLy1912]

Ами има и вярни неща,но не повечето...
Много хора се разделят за определен период от време,и след това отново се събират..Имат си същната (че даже и по-) хубава,стабилна връзка...Женят се..имат си дечица ,и т.н.т...
Е не е много честа случка,но има всякакви изключения...
Като цяло е доста сухо написано,и както по-нагоре в постовете някой каза,не е приложимо при повечето случаи...и повечето истински значими връзки...

[devilsown]

Съгласна съм с мненията по-горе.

[cinderella_gugutka]

-според мен има слу4аи в които можеш да му се обадиш и да поискаш да се съберете отново...колко пъти някои двойки са се разделяли а после са се събирали
-според мен е желателно като го видиш да го избягваш по простата при4ина 4е колкото пове4е контактуваш с него толкова по-трудно ще го забравиш.а на мен ми се е слу4вало месеци да се старая да забравя даден 4овек и когато помислих 4е съм успяла го видях слу4айно и...вси4ките ми 4увства се върнаха
- ако наистина си оби4ала дадения 4овек не може бързо да свикнеш с мисълта 4е ве4е няма да сте заедно...и просто да излезнеш,да се забавляваш и да се усмихваш сякаш нищо не е станало
-след като се разделите няма как да избягаш периода да си сама в стаята и да ревеш примерно над неговата снимка или вашата песен и т.н.аз съм опитвала да излезна и да се забавлявам,но резултата беше 4е бях сдухана през цялото време ,едвам се сдържах да не ревна и 4аках с нетърпение да стана сама и да си порева

[natity91]

Попринцип съм съгласна с всичко. И аз гледах да съм такава, но не можеш чак тотално да изключиш мисълта и всички последици. Ако не се затвориш поне 2-3 дена да си поплачеш резултатът е спонтанен рев, докато си навън с приятелите. С това само ги товариш.
Тия правила важът за раздяла след не особено сериозна връзка (макс 3 месеца, че даже са много). Аз сега, ако един ден (не дай си боже) се разделя с моя дето ходим от година, дали ще мога ей така да го забравя, да се примиря, че: Е, една година по дяволите" и да изляза с приятелки?
Или частта, че е грешно да го/я отбягваш. А как се забравя някой, с когото сте делили живота си, мечти, легло и страхове, ако го виждаш често?
Като цяло е хубаво написано, но не става при всички случаи така.

mn pravilno !!!

[Jumbie483]

Да, съгласна съм с написаното..
Но все пак да не забравяме, че всички връзки в зависимост от хората са си различни.. И много зависи защо ще се разделяте.. Някои двойки се разделят, защото любовта я няма или пък никога не я е имало, други се разделят в следствие на изневяра, пренебрежение, убиди, удари и останалите мелодраматични неща. Във втория случай просто няма начин да седнеш и да говориш с човека срещу теб спокойно и без да викаш..
Темата е нещо като ''общоприетото за раздялата'', но всъщност почти никоя зарязана девойка или зарязан младеж, няма да тръгнат да речем да спортуват (ако не са го правили и преди това) точно когато са ги зарязали.

[zuzimuzi]

Всичко е пари!
Не съществуват никакви раздели, морални ценности, любовни драми, меланхолия и п.р, нещата стоят съвсем различно.
Само тинейджърчетата на възраст от 12 до 19г. са с такова мислене.
Купуваш си любов ( в магазина- няколко панирани мозъка от маймуна, или в някой долнопробен бар, да обяснявам ли?, купуваш си любов и в търговския център, купуваш си любов чрез наркотици и така .. )
А истинската любов можеш да я срещнеш само в брака Дотогава се ТЪПЧЕШ със залъгалки.

Гледайте си живота и си купувайте любов, не се правете на хаховци.
Има много време до тогава, когато ще намерите любовта, истинската.
А и не се самонаранявайте с тези ''раздели'' и т.н, казах ви Вс. на този етап е пари .

[ImmortalForever]

Попринцип съм съгласна с всичко. И аз гледах да съм такава, но не можеш чак тотално да изключиш мисълта и всички последици. Ако не се затвориш поне 2-3 дена да си поплачеш резултатът е спонтанен рев, докато си навън с приятелите. С това само ги товариш.
Тия правила важът за раздяла след не особено сериозна връзка (макс 3 месеца, че даже са много). Аз сега, ако един ден (не дай си боже) се разделя с моя дето ходим от година, дали ще мога ей така да го забравя, да се примиря, че: Е, една година по дяволите" и да изляза с приятелки?
Или частта, че е грешно да го/я отбягваш. А как се забравя някой, с когото сте делили живота си, мечти, легло и страхове, ако го виждаш често?
Като цяло е хубаво написано, но не става при всички случаи така.

Съгласна съм, но за някой хора 3 месеца са сякаш половината им живот...Какво значение има колко е продължила връзката..Някой може да е отдал цялото си аз в нея.....Визирам себе си...става ми болно, когато някой ми каже: бала си ги тия 3 месеца..прай си кефа..Не е така..Извинявам се, но аз бях себе си и всичко , което някога бях отиде при този човек...
Извинявам се ако има други , които не са съгласни..както казах гадно е така да се говори....ако беше 2 седмици-3 ОКЕЙ...но не..

[moneycomeme]

....Не може ей така да лепваме етикети на любовта и какво трябва и не трябва да правим в любовта......Че любовта е усещане,ако и там започнем да се възспираме или драматизираме къде остава истинското-нали точно любовта джижи света,нали точно чрез нея съизмерваме и ни служи като ориентир в живота....не е така..всеки е различен и всеки я възприема различно,всеки влага различни неща,а някои може и нищо да не влагат! Така че няма правила....

[valdesbg]

По принцип си права. Поздравления за хубавата тема.

[Bellatrix]

Попринцип съм съгласна с всичко. И аз гледах да съм такава, но не можеш чак тотално да изключиш мисълта и всички последици. Ако не се затвориш поне 2-3 дена да си поплачеш резултатът е спонтанен рев, докато си навън с приятелите. С това само ги товариш.
Тия правила важът за раздяла след не особено сериозна връзка (макс 3 месеца, че даже са много). Аз сега, ако един ден (не дай си боже) се разделя с моя дето ходим от година, дали ще мога ей така да го забравя, да се примиря, че: Е, една година по дяволите" и да изляза с приятелки?
Или частта, че е грешно да го/я отбягваш. А как се забравя някой, с когото сте делили живота си, мечти, легло и страхове, ако го виждаш често?
Като цяло е хубаво написано, но не става при всички случаи така.

Съгласна съм, но за някой хора 3 месеца са сякаш половината им живот...Какво значение има колко е продължила връзката..Някой може да е отдал цялото си аз в нея.....Визирам себе си...става ми болно, когато някой ми каже: бала си ги тия 3 месеца..прай си кефа..Не е така..Извинявам се, но аз бях себе си и всичко , което някога бях отиде при този човек...
Извинявам се ако има други , които не са съгласни..както казах гадно е така да се говори....ако беше 2 седмици-3 ОКЕЙ...но не..

Да, права си. Затова споменах, че и 3 месеца са много. Просто се поколебах за тая цифра, премисляйки колко време трябва да трае една тийн връзка, за да може човек после да следва правилата и те да вършат работа. Накрая написах 3 месеца, защото повечето тийнове не са особено сериозни в тези отношения и г/д толкова е максимумът на връзките им (после идват изневери, обиди, глупости...) и често хората около 14-15 драматизират много за неща, които не са толкова сериозни. Поздравявам те, че си изключение.