Една невъзможна любов сред ужастите на войната


Увод:
В творчеството си Емилян Станев поставя общочовешки проблеми – за войната, за войната, за любовта, за съдбата и духовността.Текстовете му, са емоционално наситени и въздеистващи.Геройте му са убедителни защото творецът е познавач на човешката душевност.

Теза:
Повестта „Крадецът на праскови” е написана през 1948г., непосредствено след 2-рата Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.Внушена е идеята, че свободата и щастието са най-важните човешки ценности.Но те са невъзможни във време на войната и на ппредрасъдаци.В повествованието е защитена темата за невъзможната любов, за непълноценния и човешки живот, за омразата и човешки живот, за омразата която прави неосъществима любов на човека с човека.

Анализ:
Основни герой в творбата са жената на полковника-Елисавета и сръбския военно пленник Иво.Те се срещат в патриархалното време, обременено от военни действия.Родовите норми не позволяват на личността да изяви своята индивидуалност.
За това Елисавета се подчинява безропотно на свойте родители.Обединялото и семейство я жени за застаряващия полковник, за да запази социалното положение на рода.Връзката между Елисавета и мъжа й е по скоро формонална.Те нямат деца, не са духовно близки,различни са като характери.Тя е мечтателна и романтична.Не приема войната с нейните жестокости.Вълнува се от страданието който носят военните действия.Полковникът е непреклонен, прост с жестоко мурал в известтна степен е деспотичен.Той се стреми да защити българските национални ценности който конкретния исторически момен предизвикват военен конфликт на балканите.В основата му е ненавистта на човек към човека, ненавистта между нацийте.Любовта между Елисавета и полковника е невъзможна.По-късно когато действително.По-късно когато действително се влюбва Елисавета го обвинява за пропилетия й живот.Тя мисли, че той я е купил с блясъка на офицерския си чин.Не обвинява родителите си,защото самата Елисавета е възпитана в дух на патриархалните традициий.
Отчаянието й е подсилено от факта, че е бездетна.От описанията на полковника й жена му, както й от действия им става ясно, че любовта между тях е невъзможна.Той е жесток тя е добра и милосърдна.Тя е мечтателна, той е практичен и организира и прахтичен до педантичност.
Войната е хаос.Тя разбърква човешките ценности.Тя носи нещастие и на щастливите, и на нещастните.В такъв момент Елисавета е връхлетена от любовта си към Иво.
Военнопленникът й е духовно близък.Той е учител като нея.Той умее да открива и да се наслаждава на красотата.Той цени любовта й я противопоставя на омразата.Той не е подвластен на националистическите идей.Той е пълна противоположност на полковника.Любовта между Елисавета и военнопленника възниква споннтанна, но е невъзможна в условията на умразата, предизвикла военнидействия между 2 наций.
Войната засяга личният живот на отделният човек и изкривява съдбата му.Във времето на сюжетното действие полковникът, а и други негови сънародници смятат,че добрият българин, не навижда румънци,сърби и други наций.
Враждебното отношение към Иво се променя една когато става ясно, че той е учител по музика.Националният конфликт задълбочава личната драма на Елисавета.В един от диалозите с мъжа си тя защитава тезата, че хората трябва да бъдат по човечни.Полковникът приема човечността й като непрактичност, думите й за него са „даскалски приказки”.В образа на пленника Лиза вижда близък по съдба човек.Тя насилствено е омъжена.Той насилствено е напуснал класната стая.Тя обича музика, той е учител по музка.Тя иска да реализира милосърдието си той търси помощ и краде, защото е гладен, измъчен, унизен.Любовта между Обретенович и Елисавета е невъзможна, защото обществото я отрича.Той е сръбски пленник, който няма право да се влюби в българска жена.Тя е жената на български полковник и любовта й се приема като национално предателство.
Националистическите предрасъдаци правят любовта между полковникър и Лиза невъзможна.Любовта между Елисавета и военнопленникът е невъзможна поради трета причина – тя е психологическа.Ожесточенн стта на времето и патриархалното възпитание се съчетават в образана ординалец.Ординарецът е ограничен и просТ войник, но верен на полковникът.Той става свидетел на възникналото чувство между Лиза и Иво.В края на повестта напрежението между нея и войника се овеличава.Тя непрекъснато има чувството, че е следена.Ординарецът няма преки доказателства за връзката между Иво и Елисавета.В същото време войникът основателно се съмнява, че двамата се обичат.Това предизвиква неговото презрение.Той е овдовял селянин който сигурно не е безразличен към привлекателната господарка.Той преживявя Чувството за малоценност, защото в нейните очи е незначителен.
В него се събира гняв, чиято естествена проява е убийството на военнопленникът.
Люновтта между Лиза и Иво завършва трагично.Единият е убит.Елисавета се самоубива.Внушена е идеята, че пълноценен живот няма когато отсъства свободата, любовта и щастието.Общественият конфликт между нацийте променя съдбата на хората й поражда множество лични конфликти.Любовта на човека с човек е невъзможна когато преди нея застава омразата, чувството за малоценност.Неравенството между хората.
Заключение:
В творбата в защитена и една друга идея.В крайна сметка любовта побеждава.Независимо от трагичния финал на творбата,любовта между двамата е жива.Заради нея Елисавета разцъфтява.Заради любовта пленника се връща, за да се сбогува с Елисавета и намира смъртта си.За да защити любовта си Елисавета се самоубива.Тя не желае да живее по стария начин.За това не осъществената сюжетното действие любовта побеждава.Тя е невъзможна но всесилна.