Загуба на близък...

[Lucho]

Три дни.

[splendour]

когато бях 4 клас някъде почина пра баба ми.не съм плакала или нещо такова.приех го като новина просто.странно ми беше нали но не съм изпадала в тъга.може би защото беше зле и очаквахме да се случи а и нз... може и да съм по студена ли идея си нямам но не плаках.



Пиши на кирилица!
този пост беше редактиран,
но следващият на латиница ще бъде директно изтриван.
*RiseGirl

[sweetsunshine]

КОгато бях 2 клас пра-баба ми почина,не плаках нито на погребението ,само ми беше тъжно като гледах дядо ми(синът и),защото той страдаше,а е адски добър човек(направо златен).На самия ден в които беше погребението бях с усмивка на лице,преди това си спомням как майка ми ми казваше,как ще е в ковчег,ще се е смалила,с изстинало тяло,аз казах добре и нито ми беше тъжно нито нищо,даже и сега не ми е,просто бях малка.Друг близък човек..пра-дядо ми,него не го бях виждала от години и баба ми ми разказва за него един ден(аз я разпитвах) и и казах,че искам да отидем да го видим(той и е 2 баща,реално не ми е пра-дядо,но той е баща на братът на баба ми(бог да го прости) и на сестра и)иии тъкмо си отивам един ден в Русе и казвам да отидем да го видим,обаче разбрах,че е починал,стана ми малко тъжно,но само това,не съм губила много близки хора(за брата на баба ми даже не си спомням кога,как е умрял,помня,че боледуваше от нещо).Имам си 2 баби,2-ма дядовци,майка,баща,леля,бра т,и една пра-баба.Не съм губила близки приятели.Да се надявам още дълги години всичките ми близки хора да са живи и здрави.

[GbSy]

Преживяла съм само една загуба, слава богу.
Дядо ми почина преди... две години станаха скоро.
Беше ми много тъжно, тежко го преживях.
Развих няк'ви мании, от типа на "ако не направя това и това - еди к'во си ще се случи"... ужас, питала съм по 100 пъти за едно нещо, от сорта на "ще се справя ли.." .. абе, бях луднала малко.
С това го свързвам най-вече, това са ми спомените. Как съм го преживяла и аз не знам, просто един ден ... ми мина. Сега си спомням за него с усмивка и се надявам да е на по-добро място.

[Jumbie483]

off topic InnchetO - мерси много

[tItEufFf]

Като малко загубих пра-баба си и едната си баба. Пра-баба ми не я обичах много, много, защото все мен изкарваше виновна. А и не разбирах какво означава "Баба почина". Наистина, не го разбирах...
За другата ми баба.. още ми е мъчно за нея. Но никога не съм страдала много, тогава също не разбирах. Страх ме е да не загубя близък човек...към цялото ми семейство съм адски привързана, дори и понякога да ме изкарват извън нерви (особено дядо ми)

[MovieGirl]

До сега никой мой близък не е умирал, но преди няколко месеца дядото на най-добрата ми приятелка почина и първите дни тя беше съкрушена...Тя ми разказва за погребението,колко ужасно е било всичко и колко тъжно,но след като си изля мъката,реши,че животът е прекалено кратък,за да не го изживее както иска,а и знаеше,че дядо й не би искал тя да страда за него,и затова продължи напред.Сигурна съм,че като се сети й става много мъчно,но това не трябва да я разбива,защото винаги ще има някой до нея.
Така мисля,че трябва да правят и останалите,да не се преструват,че нищо не се е случило,но и да не "умират" те самите като се затворят в себе си и т.н...

[SWASTIKA]

Защо не направите една нова тема: "Как реагирахте като разбрахте или как бихте реагирали, ако имате много тежка болест..."

Losers.

[H8MACHINE]

При всеки човек е различно...Тези които са с по-силна психика се съвземат по-бързо от загубата на любим човек, а по-емоционалните (като мен) се справят доста трудно дори със загубата на домашен любимец, а камо ли на роднина или близък приятел Аз живея само с майка ми , баба ми и дядо ми са починали още преди да се родя...и много съжалявам, че не съм ги познавал щото и майка и съседите ми разправят какви чудесни хора са били и всички са ги уважавали...еми така или иначе нищо не е вечно..можем просто да се надяваме да не се случват такива неща и това е.

[woshata]

Изгубих един от 2мата ми най-близки хора на света преди близо 5 години вече . Ами аз си го преживях самичка Не съм плакала пред никого освен пред себе си . Бях в шок моооже би 2-3 месеца и през цялото време нито един път не показах какво чувствам пред другите . Не знам и аз . И сега да ме попитат какво мисля пак ще сменя темата . Но сега е различно .. все пак живота продължава .. разликата е само при всяка загуба и квото и да е от сорта съм ааадски емоционална тъй като знам какво да загубиш някого с когото си свикнал и държиш на него . Само че все някога всичко отминава Дам това е единственото което се промени в мен след загубата .
Иначе всеки си го преживява различно .. не ме бива много в съветите .. но не крий нещата в себе си .. говори .. плачи .. олеква .