Ех, губел съм прадядо и прабаба ама преди 7-8 години и почти нищо не си спомням и по-добре, губел съм и по скорошни роднини, единият 5-6 дена след великден а другият скъп човек, непосредствено след друг празник и просто, като се влеждаш в малките неща постояно се сещаш за тях, начина на държане на чашата с кафе, скороста с която говори, цветовата гама на обличане, абе в кавкото и да се загледаш ще намериш спомен :С Най-трудно е когато преминеш през първите празници(рожденни дни, именни и други, особено на покойният) на който не присъства, след време сякаш сянката избледнява но тъжно е, защото ти се иска да не ги забравиш да ги помниш все така жизнени, но истината е че неможеш да поговориш с тях :С и тогава изведнъж се сещаш на какво са те възпитавали в какво са вярвали и осъзнаваш, че те са били прави. аз по 1 време сякаш бях забравил че е починал и специалноотидох да го видя и влизам у тях и почвам да обикалям от стая в стая търсейки го, но тя не е там, сякаш никога не е била, и започваш да си мислиш, че това някой ден ще се случи и с теб и ти ще бъдеш забравен, просто така без да оставиш следа и тогава разбираш, че грешиш, този човек е оставил следа която очите немогат да видят, тази след е дълбоко в сърцето. стараем се да бъдем по-добри не само зада се чувстваме по-значими като хора ами за да и покоините се гордеят с нас, защото вярвам, че те не ни напускат а остават тук с нас и ни пазят, след време остават само хубавите спомени