Да. Губила съм близък човек. Първите няколко месеца всичко ми беше като на сън и лесно се разплаквах. После се постегнах и се помъчих да не изпадам в емовски кризи, а да си продължа живота. Знам, че този човек, където и да е, не би искал да страдам за него,а да бъда щастлива и да успея във всичко.
Ами почти нищо не се промени... Може би порастнах малко повече, знам ли, станах малко по-зряла. И спрях с детските драми. Вече не си късам нервите за глупави неща. Много ми пука кой с кой тръгнал, кой на кого изневерил. Каквото и да стане има и по-лошо.