живота продължава просто..това е.баща ми почина преди 6 години и аз тогава даже не осъзнах какво става в началото.На погребението плаках малко,защото още не бях разбрала за какво става въпрос.И на 40 дни толкова ммного ревах,че после ме боляха очите 1 седмица.Просто беше като някакъв шок.Това го преживях,все пак живота продължава,но след 4 години почина и баба.Аз там вече бях по-голяма и знаех за какво става въпрос и ми беше мъчно много време,но честно казано по-мъчно ми беше за дядо,който остана вдовец.Просто избухнах в сълзи като го видях.Той беше се сринал направо,добре че се посъвзе и сега може сам да се оправя.Но и това преживях.Животът продължава и както се казва-един умира и друг се ражда.Сега си имам братче от 2-рия ми баща,но то така ме радва,че не трябва да мисля за гадното минало