ок, да вземем 2та общи модела за бог: този на християните и този на агностиците.
едните вярват че бог е белобрадият дядка който седи нейде там и раздава пропуски за рая и ада според това дали си вярвал в него или не. от тук директно следва че той е себичен и самонадеян, но това няма да го анализирам. от къде знаем че той действително е там? какви свидетелства имаме за него? ни-как-ви. имаме си само библията. и кво? всичките вярващи вярват в него защото 'така го чувстват' ми ако никога в живота си не бяха чували за християнството? пак ли така щяха да го чувстват и да вярват? не разбира се. следователно вярват или по навик щото така са отгледани, или щото тази религия ги кефи повече от другите. което няма нищо общо с чувстването. значи вярата не им е въздадена от горе. те вярват от глупост. единственото някакво свидетелство е написано от хора преди 2000 години, не можем като едно модерно общество да продължаваме да му вярваме свято и непоклатимо, след като е толкова вероятно да е истина колкото приказката за червената шапчица.

другите казват бог е енергия и светлина, той ни е създал, ама не е това което се описва от религиите, той е върховна вселенска сила. ми ок, християните поне си имат библията, вие какво си имате което засвидетелства съществуването на бог?