Какво вижда човекът?

[izka]

Външното, само допустимото,
това, което отвръща на зрението,
след всички бариери издигнати зад плътта,
пред всичките стени изградени пред "света",
той не се е промъквал,
не е преминавал границата до сега.
Готов ли е да се изправи пред загубата
и всичката си вина,
готов ли е да погледне живота право в очите сега?
Дали пък знае какво го очаква, като свали "розовите очила"?
Когато ги махне, че ще познае,
болката от вчерашния ден,
че ще се върне и ще му припомни сивия "плен",
денят му и сега незабележимо сив, от пепелта,
която на мястото на истинско сърце стои едва...
Отказа се и ти, усещам го това
и без това приелия реално света,
не може с чувство да се наслади на мига,
винаги съвсем и малко ще има и тъга,
но и благодарност, че не е от хората
сляпо имащи нужда от нечовечна тълпа...

[FalsePretense]

nqmam dumi
mnogo krasivo napisano i vuzdeistva6to produljavai vse taka