Компромиси трябват винаги. Преди и при нас беше така.. не можех да ида спокойно на кафе, купон или някъде другаде, без той да ми звънни постоянно, да ме пита къде съм, с кого и т.н.- с една дума..ревнуваше ужасно много.. НО аз не издържах и му казах, че аз така не мога да живея и ми трябва свобода, говорихме доста дълго и той ме разбра. Започва да ревнува доста по-малко и да ми вярва какво правя. Знае, че никога няма да се напия до такава степен, че да правя глупости и т.н. В доверието е ключът. През седмицата сме разделени, защото сме в 2 различни града и въпреки това никога не сме се лъгали..