Пантеон

[ScionOfStorm]

Пантеон

Земята, където съм роден
Е пантеонът на моята душа.
Тук прадеди взимали са в плен
Не една древна и вихрена войска.

На нейното небе гръм се е родил
И Тангра и Перун душите са изплели.
Под нея българин в свой гроб се свил
Ала птици за смъртта му песен за изпели.

Пръстта е изрината от свободните коне
На безкрайни племена с аленоогна кръв.
Заклинател древен пък враг чувал се е да кълне
Българин византиеца да посече пръв.

Тук Самуила е плакал с парещи сълзи
При гледка най-ужасяваща и тежка.
Поробител е вихрил земята – да пламти
Загубил свян и воля проста и човешка.

Земята, където съм роден
Днес умира в ропот и безкраен плач.
Духът на конете вече е смирен
А вратовете им стоят оголени
Оголени пред един безмилостен палач.

[teddy_kav]

Аз просто нямам думи да опиша какво почувствах като го прочетох ...
Браво! За пореден път доказваш таланта си : )

[Enough]

О.о допада ми ...