Еми зависи дали има смисъл и нещо/някого,за които да живея,ако да-може да избутам и до повече,ама си падам малко еогистка,затова предпочитам до към 50-60,защото после направо не е живот.
А за втория въпрос..определено,ако съм на легло и/или имам един куп затруднения да живея нормален и "спокоен" живот,бих се подложила на евтаназия,дори и близките ми да не са съгласни,защото при такива обстоятелства те ще страдат повече и от мен сиг.А за религията изобщо не се замислям, не съм от най-религиозните хора,а и смятам,че е много по-добре човек сам да взима решения за живота си...