Кръговрат от стихии

Когато небесата умират
Се ражда човек
И ждрелото пищи, ридае
Като цял човешки град
Със тътен, със ек.

Убихме стотици звезди
Ранихме хиляда гори
Раздрахме дървесни лица
Изсушихме на нивите
На нивите ни пръстта.

Разядохме святата майка
Що с плач свещен ни роди.
С чук сринахме вси богове
Сърцето ни от невинна преди лайка
Вече трън и плевел се зове.

Когато умрем във всеобщ гроб
Нови небеса с вик ще се родят
Дъжд ще развихри с плясък
Слънцеродния потоп.
Реки, преди умрели, ще добият плът
А зверовете пак ще са царе.