- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Любов ли бе да го опишеш?(дългичка тема) :)
Такаааам,да се отчета и аз..Като първо щр кажа че отначалото както и сега приятелката ти се държи малко като курва.Доколкото разбрах от теб е и малко материалистка.Но попринцип тя си има глава на рамената и щом не ти е гадже и по този начин не те засяга пряко я остави да си живее живота и да се учи от грешките си.Казвай и ако искаш неща,които мислиш,като например за компютъра,без никакъв подигравателен тон.Просто и говори с разбиране и и кажи това,което мислиш най-спокойно и кротко за да разбере че е истина и и мислиш
доброто,а не го говориш от злоба,просто за да изложиш гаджето и пред нея.Тия присмехулки са малко гаднички.Освен това не и давай наклон какво да прави и какво не.Ако ти иска съвет даваш,ако не,не.Има си глава на рамената,живота си е неин.Повярвай ми много досадно и тъпо е понякога,когато някои се опитва да ти дава наклон и да те кара да живееш по неговите принципи и стереотипи.Гадно е.От личен опит ти го казвам.Ще ти дам един малък пример с мен:
Аз попринцип не си падам много,много по пиенето,но на купони,което не ми се случва кой знае колко често обичам да си подпийна,защото съм от малко по срамежливите,а алкохохола ме променя до неузнавуемост и всеки срам и повечето задръжки ми падат.Е,много,да не каже изключително много ми е досадно,когато съм някога с брат ми на купон(той е по-малък от мен),което се случва пък изключително рядко и той започва да ми мери чашките водка и да ми казва стига толкова,да ме поучава какво да правя и какво не и как да се държа според неговите критерии.Еми съжалявам ама ми е леко обидно това положение.Последният път като братовчед ми го пита НЕГО дали да ми сипе водка на МЕН,направо ми идеше вътрешно въпросният ми братовчед да го изхвърля през прозореца.Това е само един пример.В живота ми има неща като"Не бъди наивник,всеки те лъже,бъди едикакъв си"неща,който ужасно много ме изнервят.Човек трябва да се учи от грешките си,а не само като на някой инвалид да му
казват:Върви насам,върви натам,тука се спри я тука по бързо,чакай чакай малко.Всеки човек е индивидуалност и от личен опит мога да ти кажа че когато се опитват да те поучават как да не се насадиш на грешките на даден човек за да те предпази уж ти започваш да се стремиш точно към тези грешки,ей така напук,за да ги изпиташ.
Относно работата.Хората понякога чувстваме вътрешно в себе си пречки,за които обаче понякога не искаме да споделим пред всички,да не кажа пред никой,защото се страхуваме че никои няма да ни разбере и така хората отстрани си мислят че просто сме мързеливи,защото не искаме да кажем какво ни притеснява.Може пък и нея нещо да я притеснява.Няма да забравя моментите преди време,когато на бъзик са ми казвали:"Айде бе,не си ли намери
работа,пенсионер ще станеш вече".Външно съм се смял,обаче вътрешно ми е идвало да се покача на най високата сграда,която намеря и да направя един бънджи скок без бъджи обаче
Ако толкова държиш да си намери работа се опитай да и помогнеш,но не като постоянно я подюркваш.Чел съм други твои теми.Стигнал съм до извода че си материално осигурен имаш връзки и си правил неща за гаджетата си,за които аз само мога да мечтая да правя в
близките 10-20-30 години.Опитай се да разбереш каква е евентуалната пречка,която не иска да сподели пред никой и поради,която се е отказала да учи и да работи.Имай впредвид че
гаджето и може да е само оправдание за пред хората и съответно и за пред теб.Пусни си връзките.Опитай се да и намериш хубаво работно място,като си готов и направи предложението и бъди готов да ти откаже.Аз лично ако бях на твое място така бих направил,но уви несъм.Сега сам със себе си немога да се оправя все още камо ли и на
някои друг да помагам по различен начин от с морална подкрепа.
Да обобщя всичко с няколко думи:Ако толкова искаш да и помогнеш помогни и.Изслушвай я,разбирай я,колкото и да ти е трудно това,побутни я,ако искаш както казах по нагоре директно и дай старт ако иска,но не и давай наклон спрямо твоя живот,критерии,
разбирания за нещата,предрасъдъците ти и т.н. Това е досадно,гадно и убидно и освен постепенно да я накараш да се отдръпне друго няма да постигнеш.
За протокола и аз мисля че ако не осъзнато,поне вътрешно я харесваш.Другият вариянт е да сте наистина добри приятели ама аз лично не бих нарекъл с тези епитети,с които ти наричаш момичето най-добрата си приятелка,даже и пред други хора..Пък и ти каза че не сте се виждали няколко месеца,което е доста трудно ако има тооолкова голямо приятелство между вас.На моменти в темата ти ми се набиват и лееееки нотки на ревност.
прочетах вс.![]()
това момиче е мн зле!
май с говорене няма да стане,ако я набиеш пак няма да се оправи,ами,ако поговориш с `приятеля й`/
/да я зареже най-сетне може да се осети,ама друг начин не виждам
![]()
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Ха , за мене авторът е пълен комплексар.![]()
![]()
Аварийно събуждане...
Оти Боти, в толкова ли изкривен свят живеем? Трябва ли да си влюбен в някой да направиш нещо за него?Първоначално написано от hottie
![]()
Не, сериозно. Ето ти примери. Ходя си и виждам балони. С хелии, дето като малък все съм искал, един път ми купиха и се спукаПо една или друга причина повече не са ми купували... Имал съм само от ония спаружените балони - дето ги вързваш на конец и те висят към земята
Преди няколко седмици, както казах - ходя си и ги виждам. С хелии, летящи...
заминавам да си купя. Естествено, като ме видяха ме одраха 12 лева, ама това няма значение в случея. Носех си го с кеф. Летеше
Помъкнах си го няколко часа. Ама после за какво ми е вкъщи? Огледах се и го подарих на първото хлапе дето му се радваше наоколо. Сега какво, влюбен съм в детето, или в майката? Или в бащата?
Ами... не. Даже не ги познавам хората.
Niakoitam, и ти спокойноВсъщност я всичките спокойно :P Ако бях влюбен в това момиченце още преди години да съм направил нещо по въпроса. А това че й казвам добитък, изрод, трол, гадина и така нататък - що да не й викам така?
Само на тия дето си влюбен в тях ли може?
Значи съм се объркал при много хора... включително мъже и деца
Ще го имам в предвид, следващият път някой като ми заприлича на трол - ще се опитам да не се обърщам към него с "ей, трол".
Всъщност тя е доста далеч от типа жени в които мога да се влюбяНе ме влече по нито един начин, съжелявам. Практически е доказано. Щом сме се напивали като талпи и нищо не е станало - няма и да стане. Пък и жените в които се влюбя - бягат и се крият
Тя пет години и още е тука, така че - ето ви още един критерии по който да си преценяте.
Колкото до това да я уредя на работа - аз вече съм я уреждалТри месеца я държаха заради мен, ама повече не смогнаха. Всеки ден редовно си закъсняваше така с половин-един час... аааайде - това как да е. Свикнали че зкъснява. Ама по някое време просто теглела ключа и заминавала нанякъде(я за кафенце, я за нещо друго...). Говорих с моят познат(собственика), убедих го да не я изхвърля - стигнахме до компромис - ще й реже по десет лева от заплатата всеки път като я хване да липсва... Всичко доволно, ама втоият месец взе някаква заплата под минималната. Само поради глоби и взимане на парички предсрочно, защото искала да си купи разни неща(жени, какво може да си купи - обувки които струват колкото половината й заплата...). Третият месец едва го изкара. После дойде ония тип и не искаше да си говорим, ами само да ми съобщи, че "всичко хубаво, ама...".
Та сега къде да й намеря работа? Повечето ми познати едно на ръка че в момента не тръсят, а ако търсят е за някой със квалификация - например Photoshop+Coreldraw. Tя шотоШОП не е пипала, да не си говорим за ползване на нивото което ще й трябва за работа. За корелчето да не говорим... там е тотален индианец. На сума места търсят хора за работа с компютри(а.к.а. "поддръжка", MSCA+CCNA). Ама на нея поддържането й пак е мътно(като не рaботи компютъра - ми к`во... чакаме, той сам ще се оправи). Сервитьорка/барманка не ще, дърпа се. Продавачка в магазин не ще... С нейната квалификация и сериозност не мога да й предложа кой знае какво. А съм пределно сигурен, че ще откаже ако не е някое "хубаво" място. Поне докато сме я юркали със сестра й(да тя и сестра има, отделен клиничен случай) все казва нещо от сорта на "Как ще работя като... А стига бе, вие се бъзикате".
И да не си помислите че я юркаме усиленоНие полекичка. През два-три дни, като се видим невинно повдигам темата с "И какво става, как върви работата?
" и оттука вече вариации... в най-добрият вариант може да спомена нещо от типа на "защо не се пробваш като..."(при което пак се чува "Как ще работя като... А стига бе, вие се бъзикате").
Де факто проблема идва че тя е с ония тип главно нощем, или ако не е с него - стои будна, прави някакви глупости и чака да й се обади. После цял ден спи(респективно не си търси работа). Да си намери работа означава да го отреже... затова го даваме полекичка с търсенето на работаА пък и да не забравяме - къде си подаде документите. За шефче бе. Заплатата й харесвала, работното време - може да лиспваш... как да не кандидатстваш за такава работа?
Всъщност споменах ли че отказа цигрите, ама не си намери работа(за да има пари с които да си купува цигари?
Освен да продължа чат пат да й напомням в какво положение се намира и да се надявам да захапе, май други варианти не останаха...
ПП. Да, малко писах, навсякъде може да има грешки, объркан смисъл, ама съм недоспал, а пък сега трябва да зминавам и да се занимавам с "Решения за компютърни системи с висока производителност"...![]()
Отдавна ви чета и все повече се гордея с нашата страна: ето вече и в психиатриите интернет е достъпен.
My evul side ish powered by nostalgia... hush!
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
по добре не се занимавай че нервите ше си съсипеш...![]()
Авторе в момента съм изправен пред подобна ситуация, веселото е че моя добитък вдява, макар и не толкова бързичко. Затова съм убеден че ситуацията е истинска, и определено се смяхме много докато четохме темата. Авторе - правилно си се насочил - лекичко и внимателно побутваш
П.П. Поздравления за стла на писане!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Това с детето е съвсем различно. И аз правя като теб често, щом ми се отдаде възможност. Както понякога купувам закуски на твоите любими мургави малки приятелчета(децата в този случай).
Но това е съвсем различно, защото момичето очевидно е упорите, не отстъпва, а ти се бориш за нея. Разликата е голяма. Не го осъзнаваш явно, но според мен има нещо![]()
CucAgMuH това за харесването си е твоя работа и абсолютно не си длъжен да усведомяваш целият форум.Харесвал не харесвал,ти си знаеш.Гледам като че ли не си от много срамежливите,но мога да ти кажа няколко причини поради,които се притесняваш даже да си помислиш затова:
1.Тя ти е кака(незнам,този проблем може и да не те притеснява)
2.Не харесваш някои черти от характера и (е това може и да е голям проблем ако сте заедно)
3.Има си гадже(може да те притеснява разправия с по-голям от теб,а може просто да си от по принципните,които не се занимават с момичета с гаджета)
4.Както казах държи се малко като курва на моменти(е това вече си е сериозен проблем при една по качествена връзка)
и т.н. и т.н.
Ама както казах може и да не искаш сам на себе си да си признаеш,може пък и да го криеш,това ви засяга само вас двамата
Попадал съм на момче,което признало на момичето,но когато го попитах държеше че са само приятели.Не ми се занимаваше,защото не е моя работа да се интересувам въпреки че момичето ден преди това каза пред мен и едно друго момиче че и предложил ама го отрязала.Попадал съм и на момчета,които от 100 киломентра им личи че харесват дадено момиче,но се правят на мъжкари като казват че не е така,а просто се забавляват.Аз самият понякога съм се страхувал и пред себе си да призная че харесвам някое момиче и така и абсолютно никой не е разбирал и всеки ще се очуди ако разбере.
И последно ще кажа.Много на вътре нещо си го взел това момиче,стига сега балони с хелий и други работи и хората си оставят билетчетата в градският транспорт като не им трябват(това си е до човек).Но аз лично ако си харесвах дадено момиче и поради някакви причини се притеснявах да и кажа и бях с твойте финанси и връзки щях така усърдно да се стремя да помогна.
Относно приятелството-да,можеш да помогнеш на приятелка,но когато тя поиска,а не да се стремиш да промениш живота и.Да речем че дадена моя приятелка е курва.Е какво ми пука.Ако иска помощ или съвет ще и помогна доколкото мога или ще я посъветвам каквото мисля,но натам да се оправя,ако решиме да тръгваме тогава може да почна да засягам тези проблеми,защото не ми трябва курва за гадже.
Ама то си е до разбиране.И както казах не си длъжен да го оповестяваш на всеослушание,но според мен щом не си и родноина и си го приел толкова навътре значи все пак има нещо в нея,което харесваш.
Аз от личен опит мога да ти кажа че съм изпитал как якото дразнение към даден човек без да се усетиш може да премине в любов.
И впрочем аз съм си спокоен.![]()
Всякви ги има ...![]()
Когато стигнах до "И аз правя като теб честичко" и се притесних че сме в един вид клуб на педофилитеПървоначално написано от hottie
Нещо като клуба на анонимните алкохолици, само дето не сме анонимни
Добре че допрочетох...
Оти Боти, както казах преди - направила е нещо което съм оценил високо. Няма аПсолютно никакви неосъзнати нещаМомичето доста си е трошило главата с мен преди време. Май се налага да разказвам(то стана цял РОМан
).
Практикувам да не давам втори шансове. Ей така. Един път ако сбъркаш, това за мен означава че е въпрос на време да сбъркаш отново. Недопустимо. След първата грешка по моите правила си аут по тия параграфи. Ако натрупаш достатъчно параграфи по които да си аут(а понякога само един стига) - тогава тотално те вадя от шахматната си дъска. Следващият живот може да се пробваш пак. За изключенията има ли смисъл да разяснявам? Че липсват?
Естествено - позволявам на хората да грешат колкото си искат спрямо себе си или спрямо останалите. Това си е изцяло техен проблем. Не съм тръгнал да спасявам светът или нещо такова...
Да кажем че по едно време се наложи да извадя всичките си познати от шахматната си дъскаРеших че е по-компактно вместо да вадя всички от дъската, просто да си намеря нова такава. Така да се каже - избрах по-интелигентният начин. По-интелигентен, но пък на семейството не му допада. Разбирах ги хората, но пък не можех да се съглася с тях... Че какво ще му е - аз срещу всички?
Първите няколко дена даже ми беше забавно. До края на първата седмица вече осъзнавах реално ситуцията. До края на вторта седмица бях претърпял толкова неуспехи, че сериозно се бях отчаял. Беше петък, а си планирах капитулацията за неделя. Струваше ми се подходящ ден. Всъщност даже нямах никакви планове за тия два дни. Без да споменаваме евтината любовна история която се беше развихрила тогава
"and now they seem to be taking away it`s soul..." Мда. Искаше се от мен да зачерка всичко което съм постигнал за две седмици на новата си шахматна дъска(не че беше много - но си беше мое), да призная че съм сгрешил и да се върна на старта си шахманта дъска. Което пък означаваше да си наруша всичките принципи. Нали се сещаш че аз нямаше да съм аз ако го бях направил?![]()
Това момиченце се застъпи за мен, точно тогава. Петък. Кой я знае защоСигурно съм изглеждал много нещастен. Но факт - с няколко думички убеди тогавашният си приятел да ме вземе на работа(беше почти ясно че няма да ме вземе
липсваше ми значително количество опит и знания). А в следващите три месеца да не споменавам още колко ми е помагала тя и сестра й
В крайна сметка се оказа че "Аз срещу всички" не е оферта. Ама "Ние тримата срещу останалите" - върши перфектна работа. След три месеца вече си можех спокойно да мина на "Аз срещу всички" - имах съответните ресурси. Точно в тази точка семейството ми капитулира и реши да се помирим. Тоест, обявихме краят на "студената война".
Това обеснява ли ти добре, Оти Боти, защо съм склонен да правя много за определеното момиче(и за сестра й)?От една страна благодарност - никой не ги е карал насила да си губят времето и нервите с мен. Нито пък по онова време видяха реални ползи от действията си(а и не са и очаквали). А пък колкото съм си строг във принципите за грешките, толкова съм и щедър в обратната ситуация. Нали се сещаш че малко хора се ползват с техният статут в йерархията която съм си изградил? Изключвайки семейството ми са трима. За двечките вече разбра
Тя ми е кака, даПървоначално написано от Niakoitam
Води ме с има-няма две години и няколко месеца там. Обаче имай предвид, че имам сестра с около 9 години по-голяма от мен. Свикнал съм да съм покрай каки
Хич не ми е проблем.
Що пък да не ги харесвам?Първоначално написано от Niakoitam
Имат своите приложения. Дори и най-отрицателните качества могат да бъдат полезни ако ги използваш правилно... Въпрос на възприятия и начин на мислене. Разчупи се малко
Ти виждаш добри и лоши качества. Аз виждам хора които знаят как да използват определени свои качества и не знаят как да използват другата си част(на тази част те й викат "лоши качества"/"лоши черти на характера").
Хм. Викаш тоя да ме притеснява?Първоначално написано от Niakoitam
Не, не мисля. Първо че съм от тия дето са трудно можеш да ги притесниш, второ че ако се опиташ да ме притесниш, e много вероятно още преди да си успял - теб да те притесни някой друг(аз я разбера нещо, я не... не съм конфликтна личност, за разлика от някои мои работодатели
), и трето... тоя... ъъъ... виждал ли си мишок? Метър и шейсет и пет, с очилца - около 50-55 килца(май вече споменах че външният му вид не му е силна черта...). Не е от типа хора които налитат на бой
Това че са заедно не би ме спряло ако исках нещо, вярвай ми...
Те пък моите връзки са едни качествениПървоначално написано от Niakoitam
Аз обаче серизоно предлагам да спрете да ме сватосвате... не съм някой пубер да ми се гъбаркат хормоните и да не знам какво става наоколо... Практиката е показала че не ставам за любов, дайте да не ритаме срещу природата
Отдал съм се на едни мирни и кротки занимания - уча котарака си как се прекомпилира кернел на линукс, без графична среда.
Не е много схватливо животичне, но поне гледа с интерес как мърдат нещата по екрана(отдавна сме се научили да не ги ловим, защото плоските монитори падат, чупят се и после стоим много време без рибка в чинийката...).
Ъ? Де факто, що приказваме за мен? Ето, не съм спал 36 часа - изкарал съм 3 часа лекции, минал съм 250-300 километра, компилирах с котарака три кернела и се сдухах тотално. Пиша глупости...(а по-лошото - няма кой да ме спре да ги постна...)
Ако имате идеи как точно да помогна на това момиченце - споделяйте, не се притеснявайте. Това което се опитвам да постигна като крайна цел(учудващо за всички вас предполагам) е просто да не се държат по подобен начин с нея и да вкара малко ред в живота си... тоест - да си има нормален живот момиченцето![]()
Отдавна ви чета и все повече се гордея с нашата страна: ето вече и в психиатриите интернет е достъпен.
My evul side ish powered by nostalgia... hush!
![]()
![]()
![]()
![]()
Човек първото което е .. пишеш адски увлекателно![]()
Прочетох всичко и си мисля че това момиче наистина е безнадеждна .
Единственото което ми хрумва да я пратиш на някой самотен остров докато не се осъзнае и отърси от тоя идиот .. както го описваш .
Нз и тя също май е голяма вейка .. и има късмет че има някой който ПОНЕ се опитва да я вкара в правия път .
.!.
Еее така си е друга работа. Като започнеш от средата разбира се, че си очертавам сама историята.![]()
Добре,ти си знаеш.Може и да си и признателен и да искаш просто да и помогнеш.Така казано те разбирам и мога да ти се поставя на мястото.
Но...
Както стана модно да се казва ке ке кеПрактиката е показала че не ставам за любов, дайте да не ритаме срещу природата![]()
![]()
![]()
Наистина не искам с нещо да те обидя,но просто не можах да се въздържа.Извинявай ама аз с моя не особено голям опит в живота съм виждал как луди плейбои,които иначе само се забавляват с момичетата се превръщат в "желе" и не знаят на кой свят се намират.А не е като да съм видял кой знае какво от живота.Като станеш на 90 години драсни няколко реда по интернет или там каквото има тогава и кажи същото реплика.Тогава може и да ти повярвам,но сега тази реплика предизвиква у мен само подобни емоции:![]()
![]()
![]()
:P
![]()
![]()
![]()
^мани го тоя някойтам, пак за несъществени неща говори и май не те е схванал много...
бтв аз пък не мисля че я харесваш![]()
просто щото съм същата
обожавам да разрешавам чуждите проблеми
толкова насърце ги взимам, особено ако са от такъв сорт, че чак "говедото" почва да си мисли че го харесвам, а то няма нищо такова...
по темата ти нямам идея какво да кажа... 12 годишните имат повече акъл!
съвсем се е оплело тва девойче
юркай, юркай и обяснявай, може и да се оправи
най-важното е да вземе да се почувства наистина унизена от цялата тая работа и да я заебе... просто защото определено няма да пожъне успех..![]()
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Понякога заради самия спорт може да е забавно. Едно състезанийце. Дали ще надделееш ти или другата. Може би сега и аз ще попадна в нейната категория, но е разбираемо. Хората са склонни да се съсредоточават точно над онова, което фактически нямат и да изключат всички остнали неща от живота. И аз допреди ден - два бях в такова... ъм, моето беше настроение. Зарязах си ученето (което в никакъв случай не може да изостане), за*бах и училището, и приятелите, и нашите... и седях и се вайках, че ТОЙ сигурно е с друга/просто е решил да ме отбягва/вече не го привличам и не знам си какво там още. И при това напълно осъзнавах факта, че плановете за реализирането ми в малко по - далечно бъдеще са на път да се сгромолясат с гръм и трясък пред очите ми. Това, което ме отрезви беше посещението на университета, в който искам да уча (въпросната голяма мечта). И изведнъж изскочиха тооолкова много по - важни неща от него. Проблема е, че въпросното момиче обожествява този тип. Ако намерите нещо/някой, който да го измести в класацията печелите битката!
Сис-админе бавно и полека и нещата стават, както казах в предния пост. Мойто добиче възприема и скоро ще има "сватба"
Между другото начина ти на писане е наистина уникален. Поздравления!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House