Светлина и мрак, топлина и мраз, любов и омраза. Категорично разделени-без звезди в мрака и без топлина в тъжния студ. Бялото и черното са видими и сякаш нюансите завинаги са изчезнали. Назовавани или само усетени- доброто и злото са във вечен двубой.
.... Първи учебен ден. Първи клас. Всичко е първо в тези години. Първият учител, първите букви, първите приятели. Но заедно с това и първият страх от жестокостта и насилието. Това е първото Зло, с което се срещам. А после-несправедливост, лъжи, измами. Първи срещи с глада и мизерията. Колко ли имена има злото, което срещаме тия години? И ме боли, че толкова много мънички хора познават онова, което не е добро.
Тогава се сещам, че има и толкова радости. Радост от първите решени трудни задачи. Радост, че съм най-добрата ученичка. Радост в игрите и лудориите. Радост от първите песни, които изпяваме заедно с любимите приятели. Значи и радостта има много имена.
Стъпка след стъпка-животът тече. И влизам в оная светла възраст, която наричат юношеска. Вече знам що е любов. Познах и мъката. Има една такава почти невероятно светла мъка, сладка болка, която пречиства. Както в пролетен ден вали дъжд и грее слънце. В един миг светът блести мокър и чист. И светъл, и тъмен.. Всъщност-единен. Тогава познавам, че любовта е като слънцето-щедра към цветята и хората. Добра е даже когато е скрита зад черния облак на тъжните мисли. Случва се да обичаш и да не си обичан...
Опознавам себе си. Опитвам се да разгадая своите важни чувства и да отделя зрънцето Истина. Защото знам, че сред потоците от чувства има и фалшиви, измамни, опасни. Тъжно е, ако сам се излъжеш. Страшно е да те излъже друг. А как да назовем чувството, което изпитва човек, излъган от онзи, когото обича? Оказва се, че и думите не стигат. Но вече знам, че лъжата е Зло, а Истината-благо. И когато се съмнявам, зная-сърцето ми винаги говори Истината. Уча се да слушам сърцето си. И това е добро.
И пак-стъпка по стъпка.. Тече животът. Идва онзи миг, в който разбирам, че вече съм достатъчно голяма. Но не разбирам защо сърцето ми тъгува? Усещам, че трябва нещо важно да реша, а е някак тъмно. Не виждам пътя. Все още съм сама. И е страшно. Защото самотата е Зло. И все така-на тъмно-търся със сърцето си. Своя любим търся. Неговото силно и топло рамо...