Само като си спомня колко бях щастлива с един човек... и ми се иска да мога да върна времето назад, за да го усетя. И не, нямам чувства вече към него. Нещата се развиха така, че не можем дори да говорим за чувства... Обаче бях щастлива!Бях и наивна обаче, а този човек не заслужаваше нищо.
Сега съм с човек, който заслужава много. Добър е, мил е, държи се с мен прекрасно. Не бих искала повече, но защо не го усещам така, както преди? Дори за мъничко да се зарадвам. Все още се чувствам така, сякаш току що са ме зарязали. Рядко се будя усмихната.... забравих какво е чувството да летиш в облаци.
Защо???? Какво не ми е наред?

П.С: Съжалявам, ако темата ви се струва тъпа. Просто ми трябва съвет.