Каучук




Каучукът представлява високомолекулен полимер на въглеводорода изопрен. Получава се от млечния сок на каучуковите растения(главно бразилска хевея), който се коагулира с помощта на разредени органични киселини и се формува на листове. Най-характерното свойство на каучука е неговата еластичност, разтворим е в мастни и ароматни въглеводороди, терпентин, хлорирани въглеводороди и др., а е неразтворим във вода, спирт, ацетон и др. От действието на атмосферния кислород се окислява, макар и бавно. При благоприятни условия на съхранение може да се запази много години без значителна промяна. Днес естествения каучук се заменя успешно с различните видове синтетичен каучук.
Синтетичният каучук представлява синтетични високомолекулни съединения, които се обработват със сяра и др., и служат за изработване на гумени изделия. По структура и свойства са близки до естествения каучук. Превъзхождат го по устойчивост на химичните въздействия, температура, съпротивление на изтриваемост и др. Като изходни суровини се използват етилов алкохол и главно нефтен газ и крекинг газове. Различните видове синтетичен каучук се получават чрез полимеризация на бутадиен или негови производни отделно или съвместно с други ненаситени съединения. За подобряване на някои свойства се прибавят високо дисперсни вещества: сажди, активна силициева киселина и др. По-важни синтетични каучуци са: натриевобутадиенов каучук – получава се чрез полимеризация на бутадиен с натрий; полихлоропренов каучук(неопрен) – чрез полимеризация на хлоропрен и др. Синтетичния каучук има широко приложение – използва се за автомобилни гуми, транспортни ленти, в обувната промишленост, а също така за направа на апаратурни части и другаде.