- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Две страни
Две страни
Когато цинизмът убие последната капка търпение
Няма секунда за болка, има само преливащи дози смущение.
Правотата на свойта позиция ти пазиш уверен
Думи и нападки, гузно преглъщаш наведен.
Погледи горещи се плъзгат в периферни посоки
Оставят по тялото рани желани, дълбоки.
Упорство превърнато в хаотично отстъпление
Ти си виновен.. ти я обикна ... това бе престъпление.
Липса на метод и капка доверие
Това не бе самоцел .. а едно насилено лицемерие.
За мен ти имаш уникален талант.Няма да коментирам точно това стихотворение,защото и то като другите ти е прекрасно.Мисля,че я имаш..музата.Вдъхновен си от нещо.. Продължавай да пишеш,продължавай.С някои от твойте стихове ме караш да се засмея, с други се замислям,а от трети ми става малко тъжно.Това да накраш читателя да почувства тези емоции,които и ти си изпитал като си го писал..е това показва,че си наистина добър.Не мога да напиша коментар на всяко твое произведение.. та за това реших направо да обобщя.Всичко твое ми харесва,много.Благодаря ти,че споделяш това,което си написал с нас.Продължавай!!![]()
Ами, това.. обърка ме. Изобщо не очаквах любов да се намеси в това произведение, звучеше някак си по-обществено ли, социално ли.. за отношенията м/у хората..
Въпреки че има логика де, ако си уверен в позицията си и не си влюбен, няма защо да преглъщаш нападките...
Странно ми е това, добре си го написал, като рими, като звучене, ама темата нещо ми се губи, може би по друг начин трябваше да я изкажеш. /или аз съм бъгната/
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Темата е : неувереността, примирението, несигурността, малко надежа и разочарованиеПървоначално написано от jghgh