"Цветарка"

[manqka94]

Моля някой да ми помогне имам за домашна по литература да направя някаква интерпретация на стихотворението "Цветарка" от Хр.Смирненски.
Трябва да определя:

1.Тема-....
2.Образи-...
3.Мотиви-....
4.Коментар на заглавието-...
5.Форма на изказ-...
6.Худ.изразни средства-...
7.Послание-...

Моля някой който знае стихотворението да ми помогне малко госпожата ни ги даде днеска и трябва утре да ги имаме пък имам да уча по други работи.Моля помогнете

[Tedi4ka]

Цветарка

Стихотворението си “Цветарка”Смирненски изгражда върху мотива за застрашената младост и красотата.Въпреки че се разгръща напълно едва след 2 строфа,той обединява около себе си както всички следващи,така и предходни строфи.Свързан е с централния образ – “малката цветарка” –но привлича и останалите образи,чрез които се изразява нейната драма.Основна художествена фигура,чрез която се осъществява творческата авторова идея,е контрастът между пейзажната и урбанистична картина,между града и цветарката,цветарката и посетителите на един локал.
Цветарка започва с нежно и загадъчно поднесено контурно изображение на Витоша:”Тази вечер Витоша е тъй…”
Назования емблематичен географски обект – планината Витоша-по косвен път конкретизира мястото на лирическото действие – София.
Пейзажът е и реалистично конкретен,и романтично красив и тъжен,изграден е с познатата образност и лексика на символизма,но е изцяло осмислен и логически подчинен на авторовата творческа интенция да изрази болката си от драматичната беззащитност и обреченост на красотата и младостта в големия град и недоволството си от антихуманното устройство на съвременното му общество.
В картината се открояват два плана.Първият е зрително осезаем и се характеризира с единството на конкретното –“тази вечер”,”Витоша”,”гребен� �,”звезди”-а втория-метафорично символен-,който се експлицира в епитетите “загадъчна”,”нежна”.”см� �тния”и сравненията-“като теменужен остров в лунно сребърни води” и “сякаш в болка безнадеждна”.Психологизмъ т във втория план се засилва до драматично предсказание посредством ефимерни образи :”смъртен гребен”,”тънка пара”,и чрез маркери на крехкостта-“бледи есенни звезди”-и тяхното изчезване,с които читателя ще успореди в следващите строфи централния лирически персонаж на стихотворението.
На опоетизирания и анимизиран пейзаж контрастно се противопоставя урбанистичната картина:”И грамаден и задъхан…Градът няколко пъти сменя маската си празнична ,карнавална,екзекуторска.
Като детайлизира и динамизира статичната картина на града и я озвучава със звукове на”скрита мъка и печал”,поетът поставя”малката цветарка”в откритото пространство на града,в който тя е като загубено дете от приказките,прокудено от родния край,отдалечило се от близки хора,беззащитно срещу чудовището град.
В “Цветарка”само принудата на бедността я свързва с цветята.Подтекстово между тях и цветарката се създава нова асоциативна връзка – и те като нея са отделени от корена, отрязани и обречени на бързо повяхване и смърт.
Социалните и нравствени внушения се засилват в следващия епизод,в който цветарката в ситуирана в обобщаваща интериорна картина на един от локалите –нова знакова ситуация в социалното текстово поле на българската поезия:”С поглед смутен и влажен….”
Времепространството “вечер-локал” подтекстово визира идеята за социалните контрасти-вечерта за някои е забавление и отмора,а за други труд и психологическо напрежение.Към художествените детайли,с които е изобразена малката цветарка се прибавя и символното значение на жълтия цвят на хризантемите – раздяла,смърт.Към тях в следващата строфа се прибавят нови:”Върху стройното й тяло…”
Финалният стих драматично отвежда към стихотворението “Улична жена”като последно действие от драма,започнала тук,в “Цветарка”.Белег на тази трансформация откриваме в епитетите “поглед смътен и нерад”,характеризиращ девойката в последния куплет.Мотивът за пророчески тегнещата над девойката цветарка заплаха допринася за неговото психологическо единство:”болка безнадеждна”,”повестите безутешни”,”скрита мъка и печал”,”златожълти хризантеми”,”черни пипала”,”оркестърът въздъхва”,”дебне каменния град”.
Чрез възврат към началните стихове на втората строфа последната затваря текста на творбата и очертава нейната кръгова композиция:”Но от маса къмто маса…”.
В творбата се пресичат общочовешки сюжети с конкретни теми от съвремието в неговите социални и нравствено духовни измерения,на които културната памет на поета и усетът му за реалност и фикционалност са дали прекрасна поетическа форма и значимо идейно съдържание .И трите картини в “Цветарка” носят авторовото хуманистично послание,че в обществото е необходима социална справедливост ,която може да спре нравствения срив в него

[Tedi4ka]

“Цветарка”
Стихотворението „Цветарка” е една от малкото творби в сбирката „да бъде ден”, което не е публикувано в пролетарския печат и в този смисъл не е непосредствено обвързано с основната тема на поета от онези години- мечтаното преобразуване на света.
В основата на творбата стои една типична за големия град случка, която може да бъде разработена от различни гледни точки и в различни художествени традиции. В нея не е трудно да открием повеите на романтическата естетика, често изобразяваща сюжета за красотата, попаднала в отровната среда на обществените противоречия. Това което отличава обаче „Цветарка” от привичните сюжетни клишета с мелодраматичен привкус, е включването на мотива за поруганата красота в контекста на символните пространства, характерни за неговия художествен образ на света. В стихотворението се отличават 3 основни образа. Единият е вече представеният мотив за поруганата красота. Вторият е типологично сходният мотив за прекрасната природа, описана като фон на драматичната случка – в ролята на контраст и идеал. Третият основен мотив е свързан с образа на града чудовище, който дебне своите обитатели за да разбие съдбите им. Именно той е и онова свързващо звено, което хвърля мост между чисто мелодраматичния сюжет и неговата символистична разработка с помощта на природната картина и основната тема на пролетарската поезия – загубеното достойнство на бедните, на унизените и оскърбените.
Цялостната постройка на творбата за разлика от повечето стихотворения на пролетарския поет Смирненски няма реторически характер, а е по-скоро в традициите на символистическата естетика – с други думи, развива се по модела на музикалната пиеса. От нежната, приглушено-тревожна тема за есенния залез над Витоша през резкия, силно трагичен мотив, въведен чрез описанието на града чудовище, към драматичната разработка на мотива за цветарката, която като лъч красота преминава през шумните локали на големия град, за да предлага цветята, символ на красота, които обаче и положителен и в отрицателен план са само синоним на самата нея – красавицата продава красота, а разглезената публика си мисли дали пък не е по-добре да си купи не жълтите хризантеми а самата нея. Музикалната основа на композицията се подчертава от отчетливо присъстващия в стихотворението мотив за звучащата музика, която сякаш коментира ставащото:
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
Гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
Понесат се на високо волнокрили, смели, горди
И се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Описанието на природата следва установените по онова време традиции на символическата естетика, търсеща екстремно силни изразни средства за предаване на неземния, почти безплътен образ на красотата с нейния романтичен и неземен ореол. Витоша е загадъчна и нежна, прилича на теменужен остров в лунносребърни води, есенните звезди се разтапят в тънката пара сякаш в болка безнадеждна. Драматичният нюанс, който се усеща в словосъчетанието „болка безнадеждна”, се появява едва при съпоставката на първата строфа със следващите. На фона на тази прекрасна и хармонична картина мъничката човешка драма става истински значима и злокобна именно по пътя на контраста между серафичната мечта и грубата реалност на живота – един типично символистически похват, изразяващ основното елегично настроение. Образът на цветарката също е разработен с помоща на традиционни литературни мотиви – тя е оприличена на русалка, на цвят, по тялото и се лепят хищни погледи. Действията и също носят нюанса на едно вътрешно противоречие – тя продава цветя, синоним на красотата. Но красотата сама по себе си, такава каквато я видяхме в природното описание от първата строфа, е нещо неземно, серафично, идеално, трудно поддаващо се на такъв прозаичен акт като покупко-продажба. И все пак в края на творбата поетът не е пропуснал да изгради и една ясна и драматично напрегната опозиция – между града чудовище и крехката фигурка на светлокосата девойка:
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
Свтлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
А грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
Хиляди души разбити- дебне каменния град.
Похищаването на тази красота от митологичното чудовище чисто по романтически се възприема и като лична трагедия, в която всеки познава своята собствена „ повест безутешна на вседневен маскарад”. Именно в това е и основата на тази силна и неподправена любов към поезията на Смирненски, която е хвърляла в захлас многобройните му почитатели.

[Tedi4ka]

„Цветарка”
-В основата на е сюжета за красотата, попаднала в отровната среда на обществените противоречия; мотива за поруганата красота е включен в контекста на символните пространства, характерни за неговия художествевн образ на света
- открояват се 3 основни образа:
1. споменатият вече мотив за поруганата красота \поруганието не е извършено, но се предусеща\
2. мотивът за прекрасната природа, описана като фон на драматичната случка – в ролята на контраст и идеал \залезът над Витоша, оприличена с теменужен остров в лунносребърни води; още тук описанието на природата незабележимо вмъква мотивите на дисонанса с думите за безнадеждната болка, в която се потапят бледите есенни звезди, които в традицията на българския фолклор са символ на красива девойка\
3. образът на града – чудовище, дебнещ своите обитатели, за да унищожи съдбите им; градът е и свързващото звено между чисто мелодраматичния сюжет и неговата символистична разработка с помощта на природната картина и основната тема на пролетарсктата поезия – загубеното достойнство на бедните, унизените и оскърбените
- цялостната постройка на творбата – вписва се по- скоро в традициите на символистичната естетика, развива се по модела на музикалната пиеса; отделните епизоди въздействат най- вече с чисто музикалните си внушения на основния емоционален тон \от приглушено- тревожнната тема за есенния залез над Витоша през резкия, силно трагичен мотив, въведен чрез описанието на града- чудовище, към драматичната разработка на мотива за цветарката, която като лъч красота преминава през шумните локали на големия град, за да предлага цветята- символ на красотата, които обаче иш в положгителен, и в отрицателен план са само синоним на нея самата – красавицата продава красота, а а разглезената публика си мисли дали пък не е по- добре да си кури не жълтитехризантеми, а самата нея\
- мотив за звучащата музика, сякаш коментираща ставащото – подчиртво музикалната основа на композицията на стихотворението:
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко вълнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
-плачещите акорди – символ на злощастната съдба на цветарката, гордото и смело и възвисяване и новото спускане в минорното пространство на зимата е устойчив символ на тъгата и изгубените надежди не само в поезията на Смирненски
- изразни средтва, използвани за разработката на трите основни образа – природната картина, града и цветарката:
1. описанието на природата – построена е изцяло в духа на символистическата естетика, търсеща максимално силни средства за предаване на неземния, почти безплътен образ на красотата с нейния романтичен и неземен ореол \Витоша е загадъчна е нежна, прилича на теменужен остров в лунносребърни води , есенните звезди се разтапят в тънка пара в сякаш болка безнадеждна; всичко е приглушено, тайнствено и напомня за един несбъднат идеал, за мечтата на символистите за хармоничен живот, в който дори безнадеждната болка е естетизирана и опоезитирана\
- драматизмът, който се усеща в словосъчетанието „болка безнадеждна” се откроява едва при съпоставката на първата строфа с втората и следващите \на фона на тази хармонична картина малката човешка драма става истински значима и злокобна по пътя на контраста между серафичната мечта и грубата реалност на живота – типично символистичен похват, изразяващ оснвното елегично настроение\
2. втората строфа, пак по подобие на символизма, вече въвежда темата за града чудовище, „скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити”; в стиха „повестите безутешни на всекидневен маскарад” лесно се токрива темата за неживения живот на символистите – в мотива за повестта дискретно се намеква, че разказаната случка е една от многото”повести”, разиграли се в гранитната пазва на града- тя е нещо типично, имащо обсебваща сила
- за разлика от символистическия град, който е едноизмерен в своята злокобност и бездуишие, градът на Смирненски е многоизмерен \от една страна, той е митологично чудовище, дебнещо своите жертви, за да ги унищожи, но от друга, неговите улици са оживени и шумни, населени с веселящи се хора, със скрити желания и разнообразни интереси; в това описание прозира образътна разблудния празник, но не в неговата символно- митологична обобщеност, а в един по- човешки вариант, отговарящ на по-конкретната стилистика на стихотворението\
3. образът на цветарката – също е разработен с традиционни литературни мотиви \оприличена е на русалка\Андерсен, „Малката русалка”, по тялото й се лепят хищни погледи \Виктор Юго, „Парижката Света Богородица”\; действията й също са белязани от някакво вътрешно противоречие- продава цветя, които, както казахме, са синоним на красотата, но красотата само по себе си, както е видяна в приордното описание от първата строфа, е нещо неземно, идеално, трудно вместващо се в такъв прозаичен акт като покупко- продажбата; затова в целия този мотив има нещо двусмисено – целият живот на хората е управляван от закона на златото, така че дори и красотата е само вид стока –следователно защо да не се подава и продавачката?това е ясно изразено в двустишието:
И в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
Така дискретно се изгражда образът на едно противоречие, което е неприемливо за човешкото достойнтво – всички стойности на живота се свеждат до абсолютната власт на златния бог.
-В края на творбата и една ясна и драматично напрегната опозиция- между градата чудовище и крехката фигура на светлокосата девойка:
Но от маса къмто мака свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити – дебне каменния град.

[Tedi4ka]

Централен „герой” в поезията на Смирненски е градът. Той не е просто декор на социалната сцена, сред който бавно и неуморимо се разгръща съдбата на неговите бедни обитатели. Градът е одухотворен и сякаш е живо действащо лице, видяно в неговата социална антиномичност. В „Цветарка” е показана панорамната картина на крайните градски квартали. Потресаващата картина на социалното дъно на големия град разкрива човешкото страдание на границата между живота и смъртта.
В стихотворението „Цветарка” социалните конфликти придобиват все по-голяма заостреност. Тя идва от появата на новите образи – човекът на труда и хищникът, който се възползва от техния труд. Героите от цикъла „Децата на града” неизбежно срещаме на улицата. Тя е образ-символ на несретното съществуване на хората от социалните низини. Още в първите стихове на „Цветарка” се срещаме с две главни действащи лица: „градът” , който трябва да играе роля на родител, и детето на града – малката цветарка. В началото тя още не се е появила, но вече присъства алюзията за нейната красота:
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна- / като теменужен остров в лунносребърни води, / и над стръмния и гребен, сякаш болка безнадеждна, / се разтапят в тънката пара бледи есенни звезди.
Поетът не разкрива в детайли историята на момичето, а разкрива образа и в двийение – как ходи, как гледа и как говори. Погледът и е „смутен”, тя пристъпва и предлага цветята „плахо”, а усмивката и е „смирена”. Всичко това говори за нейната детска невинност и чистота, за нравствената и непорочност. Само с няколко щриха поетът нахвърля и физическия портрет на девойката – със споменаването на „рубинените уста” , „стройното тяло” и оприличаването и на „чуден цвят”:
С поглед смутен и влажен на прокудена русалка / между масите пристъпя и предлага плахо тя: / златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка / и усмивка смирена по рубинени уста.
Цветарката, обикаляща по софийските локали, е беззащитна спрямо човешката безскрупулност и цинизъм, заплашена от похотливите погледи на мъжете, плъзгащи се по тялото и като „черни пипала”. Когато малката цветарка минава между масите, обгърната от „погледи неприветливи” , одухотвореният оркестър „въздъхва” и „стихват плачущи акорди”. Топлотата и съчувствието на оркестъра е израз на топлотата и съчувствието на лирическия говорител, с които той обгръща прелестния образ на малката цветарка:
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди, / гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак, / понесат се нависоко волнокрили, смели, горди / и се спуснат бавно, плавно като мек приятен смях.
Образът на града, пресъздаден в началото и в края на стихотворението „Цветарка”, поема функцията на своеобразна художествена рамка. Градът, чието дете би трябвало да бъде героинята, не е истински нейн родител, а хищен похитител, „скрил в хищните си пазви хиляди души разбити” Ако в началния стих той „глъхне” заедно със заглъхването на ежедневната суетня в него, то във финала го виждаме да дебне „грамаден и задъхан”, като че ли е готов да скочи и да прибере в студената си пазва поредната разбита душа. Малката цветарка предчувства своята съдба:
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва / Светлокосата девойка с поглед смътен и нерад, / а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва / хиляди души разбити – дебне каменния град.
Човешката нищета и безправие закономерно раждат гневът на поета и неговото обвинение срещу несправедливо устроения свят: безкрайно щедър към едни и безкрайно суров към други. Този гняв неизбежно ще прерастне в бунт, при който децата на града ше тръгнат из улиците му в търсене на възмездие за своя погубен живот. Смирненски обогатява темата за града и човека с нови измерения и изводи, които предшстват и обосновават мечтата му по революцията – друга водеща тема в неговата поезия.

[Tedi4ka]

Прочети тези няколко анализа и мисля че ще намериш отговорите на въпросите си

[sherry]

Тема: Страданието и застрашената младост.

Образи: на празничния град, който е "грамаден и задъхан", той не е спокойно място за живот, а е изпълнен с опасности, защото в него няма топлина, няма искреност, всичко е "маскарад";

"черни пипала" - погледите на хората, които с усмивки иронични искат да омърсят невинността на цветарката, красотата й не поражда умиление в тях, а низки страсти.

Мотиви: за поруганата красота; за каменния град, за човешката самота;

Коментар на заглавието: Цветята се свързват с красивото, нежното. Момичето, което ги продава, е носител на тази хубост. Тя е различна от другите обитатели на каменния град, защото е близко до природата, до съвършенното, а именно тази й изключителност кара тези "черни пипала" да я зебележат.

Форма на изказ: Приказната красота на витошкия пейзаж в “Цветарка” поражда внушение за обреченост. Неин израз са топящите се в “болка безнадеждна” “бледи есенни звезди”. Така в природното описание Смирненски вплита основния мотив на елегията – за метаморфозата на прекрасното. За разлика от символистите естетизацията на пейзажа в поезията на Смирненски не е самоцелна. Тя има за задача да подготви по-убедително конкраста, който внася следващият образ – градът.

Изразни средства: Описание на пейзажа (Витоша, която е "загадъчна и нежна", умело използване на епитети(градът е "грамаден", "задъхан", сравнения(цветарката има поглед на "прокудена русалка");

Послание: Красотата и невинността са застрашени от досега си с грубата човешка жестокост, в обществото е необходима социална справедливост ,която може да спре нравствения срив в него.

[manqka94]

Мерси много