Песен за човека - Вапцаров (спешно)

[pavelcheto]

Здравейте,
Трябва ми ЛИС на тема "Духовното прераждане на човека в стихотворението на Никола Вапцаров "Песен за човека". Много е спешно.

[Tedi4ka]

Човекът и неговите житейски преображения
Песен за човека
Никола Вапцаров


Увод: Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.

Теза: В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства и похвати, които насочват процесите на разбирането от страна на читателя, за да докаже тезата си, че човекът се променя, той е зависим от обстоятелствата, в които е поставен.

Изложение:1.Тема и конфликти:
Отговор на въпросите:
1.1.За какво се говори в творбата?
- В поемата се говори за човека и неговия житейски път, който го подтиква към престъплението, то от своя страна довежда да морална деградация.Всичко това е споделено между двама събеседници в поемата на Вапцаров “Песен за човека” в техния спор на тема ”Човекът в новото време”.
1.2.Какви противоречия съществуват между героите?
- Съществува конфликт между дамата и нейния събеседник, основан на различните мнения за човека. Според събеседника човекът , дори и ужасно жесток, носи нещо добро у себе си. Според дамата човекът не заслужава защитата на другите , тя не оценява неговата истинска същност, а само действията му: “Ние спорихме /двама със дама /на тема:/”Човекът в новото време”.
1.3.Какви противоречия между ценностните системи се наблюдават в постъпките на героите?
- Противоречията между ценностните системи, проявяващи се в постъпките на героите са ярко изразени в творбата на Вапцаров.Героите на разказаните случки /братоубиецът и отцеубиецът / прекрачват законите на рода, убивайки баща и брат – те посягат на собствената родова кръв.И по този начин се създават противоречия между моралните и ценностните системи и лошите постъпки на хората :
“Аз мразя човека”.
“...без злоба/човешки”
“Аз четох как някой / насякъл с секира/ насякъл сам брат си, човека./Измил се ,/на черква отишъл/ подире/и... после му станало леко.”
2.Основна изказна форма:
2.1.Какво е основното речево действие, залегнало в основата на изложението?
- размишления:”Как мислите, може би / тука се крие/един истеричен комплекс?”;”Това е прекрасно, нали?”;
- спор:”Ние спориме/ двама със дама “;
- описания, монолог, диалог, разказване.
3.Модел на общуване:
3.1Кой говори?
- лирическият герой:говори един обикновен човек, защитаващ правото на човека да направи своя собствен избор в живота:
“Но аз /понакуцвам /в теория/ и рекох полека, / без злоба/ чожешки/ да пробвам със тази история.”
- дамата - тя говори за ненавистта си към човека, защото открива в него тъмни инстинкти :
“Аз мразя човека.”
осъденият - той говори за своята тежка ,човешка съдба:
“Не стига ти хлеба , /залитнеш / от мъка / и стъпиш в погрешност на гнило.” ;
“Тя моята свърши...”
3.2.На кого говори?
- Лирическият герой отправя своето послание към читателя и го прави съпричастен към жестоката съдба на осъдения:
“и мислел за своята / тежка, /човешка, /жестока, /безока/съдба.”
3.3.Какви изразни средства се използват?
- антитеза: Тя е един от аргументите на лирическия герой, чрез които убеждава дамата и читателите, че в човека има нещо добро.
- градация: Тя подсилва внушението за тежката съдба на осъдения:
“тежка, /човешка, /жестока, /безока /съдба.”
4.Характеристика на изобразения свят:
4.1.Време
- съвременният на поета Вапцаров свят – 40-те години но 20 век /“новото време”/
4.2.Място
-мястото на говоренето, село Могила , бесилото, затвора 4.3.Какви са героите?
- героите са с различни противоположни убеждения за човека и заобикалящия го свят :
“Аз мразя човека “;”...без злоба, /човешки”;”Той пеел човека”.
- способността на човека да се променя : ”Но във затвора попаднал на хора и станал човек”
4.4.Какви са действията на участниците в полемиката ?
- Героите са поставени в конфликтни ситуации, като единият защитават тезата за доброто у човека, а другият - точно обратното.
“Ние спориме /двама със дама”.
5.Модел на идентификация:
5.1.Как авторът се отнася към героя-убиец?
-Авторът разсъждава над постъпките на героя и ги отхвърля,но търси причините за престъплението в условията на живот и средата .
5.2.Как читателят се отнася към героя – убиец ?
- съчувства му за тежката съдба му и се поставя на негово място.
6.Мястото на творбата в културната история:
- Вапцаров /в поетическа форма/ поставя пред съвременниците си важен философски въпрос с общочовешко значение , като успява да изрази своята теза достъпно , със средствата на разговорната реч.
6.1Какво въздействие оказва творбата върху своя читател?
- затрогващо; на пръв поглед без повод за размисъл, но от друга страна,това е творба ,върху която може да се разсъждава с часове.

Заключение:Поетическият текст на Вапцаров събира в едно както поетически, така и разговорни думи, изрази и синтактични конструкции.Със своите специфични изразни средства, със силата на внушението, експресията и емоционалността, поезията на Вапцаров е един дълбок универсален размисъл за човека.

[pavelcheto]

трябва ми лис, а не така въпроси.

[Tedi4ka]

Е от тия въпроси от отговорите можеш да си направиш тема стига да искаш