Ами да, защо не. И майка ми пие лекарства "за нервите". Пък брат ми не пие, ама за т'ва пък много бие като изпадне в едно от неговите... хм, "състояния". Така де, единия реве като малко дете, а другия става агресивен. Не ме е страх, поне вече не. Друг е въпроса, че е доста уморително да общуваш с такива хора (по - точно агресивният тип), защото е много лесно да бъдеш наранен. Преди време се опитвах да поддържам отношения с човек извън семейството ми с някакво си там подобно заболяване. При него беше малко по - различно. В един момент не успя да ме приеме, реши че истината в очите не му изнася и се сви в себе си, а малко след това преустановихме контактите си.