До изясняване на ситуацията,
в началото на месеца, приятелката ми ме помоли да и дам време да си събере мислите и да реши какво правим завбъдеще.
Аз/въпреки че за 2 години не сме се разделяли за повече от ден - два/ се съгласих с надеждата,че това е единственната алтернатива.
Само и казах че ще я чакам до 30ти април/по ирония на съдбата точно тогава стават 2 години от както сме заедна/.
До тук всичко е нормално цивилизовано разбиране така да се каже/колкото и да ми е тегаво гледам да се държа съсредоточавам се в работа и гледам да не мисля така вече около 2 седмици.
За това колко я обичам няма смисъл да обяснявам , всеки е изпитвал подобно нещо когато всичко в теб иска само този човек и нищо друго няма смисъл.
Проблема е че тя ми се обажда по телефона /примерно за да ми каже че е стигнала наработа или че се е прибрала да не се тревожа/
и накрая на разговора винаги казва/тя първа/ "Много те обичам,слънчице"или някакво умалително от сорта.
Каза ми че и липсвам.

Както се казва ситуацията за мен е тегава подготвям се за негативен край евентуално да ми е по-лесно...
Но как в по добре да постъпя защото тя ме покани със семеиството и на Великден на вечеря и като цяло да избягвам контакта/много е трудно/ или когато ме търси да отговарям и от време навреме и аз да и звъня.
Евентуално ако някой се трогне от историята ми с радост ще споделя и още неща /дано да ми олекне/ че сега тамън бях се окопитил и днес пак се депресирах