много станахме тука като тебе... колегата над мен faces, ти, аз дето страдаме по бившите си
не е смешно, ама живота продължава. гадно е ама преди изгрева е най-тъмно. аз така се утешавам, след всичко трябва, няма начин просто да не ме чака нещо хубаво! може да е друга, може да е разкаяла се бившата (ама тогава още проблеми), ака че предпочитам нова любов някой ден да ме сполети...

знам какво ти е, всичко ще ти напомня за нея първите месеци, на мен вече половин година и отгоре ми напомня всичко - моите дрехи които носеше, леглото, стола пред компютъра колата ми (която за малко да продам само защото празната седалка до мен всеки божи ден ми напомняше че нещо адски много липсва, но просто нещо ме спря - имах такива спомени с тая кола че ми стана мъчно да я разкарам току-така) места, хора... абе много е гадно. даже днес случайно и видях колата в студентски град спряла и пак нещо в мен прескочи след толкова много време, но не е както преди. надявам се че отминава. и на теб ще ти отмине!
но колегата по-горе те е посъветвал и според мен правилно - просто дай вид че не ти пука за нея, не я искаш повече (дори вътрешно да умираш за нея, за една усмивка от нея, една целувка...), не и дигай, не и звъни, блокирай я в скайп - тотален игнор. може след няколко месеца да се осъзнае като събере мислите в главата си и да се върне. обаче не дръж на това, много е гадно, направо е убийствено чакането. аз чаках месец, два, три... и се отказах. ако се обади дори и след година ще си помился наистина дали все още я обичам както преди. както са казали хората времето ще покаже, ако е писано да сте заедно - ще сте! дори и след време...
та и аз така като тебе се скъсвам да бачкам за да не мисля за нея, има ефект! даже забелязвам че има и други хубави момичета, но съм много далеч още от фазата в която бих погледнал друга за съжаление...
успех, пич!